Catholic-news

„Благодарение на твърдата си християнската съвест, той знаеше как да устоява на всеки тоталитарен режим, превръщайки се междувременно, както при нацистката, така и при фашистката диктатура, в защитник на евреите, православните и всички преследвани, а впоследствие – през комунистическия период, в защитник на своите верни, по-специално на многото преследвани и убити свещеници”. С тези думи Папа Бенедикт ХVІ почете паметта на кардинал Алойзи Степинац, „безстрашен пастир, пример за апостолска ревност и християнска твърдост, чието героично битие и днес осветява вярващите католици, укрепвайки ги във вярата и църковния живот” – каза още Папата, след като се помоли пред ковчега, съхраняващ тленните останки на блажения кардинал в катедралата в Загреб – последна точка от апостолическото посещение в Хърватия.
Според Светия Отец „заслугите на този незабравим епископ”, обявен за блажен от Папа Йоан-Павел ІІ с едно решение, оспорвано от сръбските националисти и от бившите комунисти, които упрекват хърватския кардинал в първоначална подкрепа за диктатора Анте Павелич, произтичат преди всичко от вярата: „в действителност през своя живот той винаги бе с поглед, вперен в Христос, за да стане точно жив образ, „адвокат” на Бог на тази земя, след като упорито защитаваше истината и правото на човек да живее с Бога”.
„Неговото мъченичество бележи кулминацията на насилието, предприето срещу Църквата по време на ужасния период на комунистически преследвания” – допълни Негово Светейшейство, като косвено визира все още недобре изяснените обстоятелства около смъртта на кардинала (10 февруари 1960 г.), която, според католически източници, най-вероятно е била предизвикана от отравяне. Алойзи Степинац е арестувана на 18 септември 1946 г. и след съдебен процес-фарс, базиран на фалшиви свидетелски показания, е осъден на 16 години принудителен труд и отнемане на гражданските права. Лежи в затвора в Легоплава при пълна изолация до декември 1951 г., когато е преместен в Красич, където е строго пазен и му е забранено да изпълнява епископското служение. На 12 януари 1953 г. Папа Пий ХІІ го издига в кардиналско достойнство, осъждайки по този начин публично режима, който му забранява да отиде в Рим за церемонията по връчване на кардиналските барети.
„Хърватските католици, по-специално духовенството, бяха обект на гнет и системен тормоз, които имаха за цел да разрушат Католическата Църква, като се тръгне от нейния най-висш местен орган. Това особено тежко време се характеризираше с едно поколение епископи, свещеници и богопосветени, готови да умрат, но не и да предадат Христос, Църквата и Папата” – обобщи Папа Ратцингер. „Хората видяха, че свещениците никога не изгубиха вярата, надеждата, любовта, и така останаха винаги в единение. Това единство – заключи Папа Бенедикт ХVІ – обяснява нещо, което е по човешки необяснимо: че Църквата не може да се огъне пред един толкова тежък режим”.
Поклонението на Папа Бенедикт ХVІ пред тленните останки на хърватския блажен и символ на Загреб бе част от посещението му в катедралата на хърватската столица, където той, заедно с цялото хърватско духовенство, отслужи втората вечерна молитва от Литургията на часовете.
След тази последна точка от официалната програма на апостолическото посещение, Папа Бенедикт ХVІ се отправи към летището на Загреб, откъдето по-късно отлетя със самолет за Рим.