Catholic-news

Проповед за тържеството Петдесетница
от Бл. Папа Йоан-Павел ІІ

Силата на Свети Дух помага на Църквата да расте и да се изгражда през вековете. Отправяйки поглед към новото хилядолетие, Църквата проси от Светия Дух благодатта да укрепва своето единство и да расте към пълното общение с другите християни.
Как да се постигне? На първо място чрез молитвата. Молитвата би трябвало винаги да носи бремето на безпокойството, изразено като копнеж към единството и следователно – една от необходимите форми на любовта, която изпитваме към Христа и към безкрайно милосърдния Отец. Молитвата трябва да е на първо място в пътя, който предприемаме с другите християни към новото хилядолетие.
Как да го постигнем? С действието на благодатта, защото ние не се представяме с празни ръце на тази среща: „Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи… и ходатайства за нас с неизказани въздишки“ (Рим 8, 26), за да ни предразположи да помолим Бог за това, от което имаме нужда.
Как да го постигнем? С надеждата в Светия Дух, Който знае да отдалечава от нас призраците от миналото и болезнените спомени на разделението; Той умее да ни дава яснота, сила и кураж, за да предприемем необходимите крачки по такъв начин, че нашето усърдие да бъде все по-истинско.
И ако бихме се запитали, дали всичко това е възможно, отговорът би бил винаги: да! Същият отговор, който чу Мария от Назарет: защото нищо не е невъзможно за Бога.
Идват ми на ум думите, с които Св. Киприян коментира „Отче наш“, молитвата на всички християни: „Бог не приема жертвоприношението на оня, който живее в неразбирателство. Нещо повече, той му заповядва да се отдалечи от олтара, за да се помири преди това с брата си. Само така нашите молитви ще бъдат вдъхновени в мир и Бог ще ги приеме. Най-голямото жертвоприношение, което можем да принесем на Бога, е нашият мир, нашето братско съгласие; нашето жертвоприношение е народът, обединен чрез единството, съществуващо между Отец, Син и Свети Дух“ (De Dominica Oratione, 23)
В зората на новото хилядолетие, как да не молим Господа, с обновен устрем и с по-зряло съзнание, за благодатта да се предразположим всички за това жертвоприношение на единството?
Аз, Йоан-Павел, смирен слуга на Божиите слуги, позволявам си да направя мои думите на апостол Павел, чието мъченичество, съединено с това на апостол Петър, даде на този Римски престол блясъка на своето свидетелство, и казвам на вас, верни на Католическата Църква, и на вас, братя и сестри от другите Църкви и Църковни общности, „съвършенствайки се, утешавайте се, бъдете единомислещи, живейте в мир и Бог на любовта и на мира да бъде с вас… Благодатта на нашия Господ Исус Христос и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас“ (2 Кор 13, 11-13).

Бл. Папа Йоан-Павел ІІ
из заключителната част
на енцикликата Un unum sint („Да бъдат всички едно“)