Catholic-news

Тържеството Рождение на Св. Иван Кръстител (24 юни) бе отбелязано от палестинските християни и поклонниците в Аин Карем – селището, където според традицията е живяло семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, родителите на Св. Иван Кръстител. Светилището, посветено на последния пророк от Стария Завет, се намира в естествена пещера. То е построено по времето на Византийската империя на мястото, на което, според традицията, се е намирал домът на Захарий. Днешният храм е издигнат през втората половина на ХVІІ в. с усилията на францисканските монаси, които и до ден-днешен са негови пазители.
Именно в този храм първата Света Литургия на 24 юни бе отслужена от настоятелите на енориите в Йерусалим и Витлеем, в присъствието на техните миряни. Централната Литургия по-късно през деня, с участието в която бе свързано и получаването на индулгенция, бе оглавена от викария на Кустодията в Светите Земи отец Артемио Виторе, OFM. В проповедта си, бизарийки се на текстовете от Свещеното Писание, той нарече Св. Иван Кръстител „човек с изключително мъжество, Божи пророк, изцяло посветил се в службата си на Предтеча Христов”.
Предишния ден вечерта, на 23 юни, Първата вечерна молитва от Литургията на часовете бе отслужена в светилището „Св. Иван в Пустинята”, което тази година отбелязва 100-годишен юбилей от местното присъствие на францисканците тук. Това е третият храм, заедно с храмовете „Посещение при Св. Елисавета” и „Рождение на Св. Иван Кръстител” в Аин Карем, посветен на Св. Иван Кръстител и неговите родители Св. Захарий и Св. Елисавета. В средата на ХІХ в. Латинската патриаршия на Йерусалим откупила руините на тази църква, останала от кръстоносни времена. През 1911 г. тя окончателно била предадена на францисканците. Старото арабско име „Аин ел-Хабис” (прев. „коренът на отшелника”) произхожда от древната традиция, според която в намиращата се по тези места естествена пещера Елисавета се е криела със своя син от шпионите на Ирод. Именно в тази пещера вероятно Иван е прекарал годините на своята младост, хранейки се „с акриди и див мед” (Мт 3, 4). В пещерата бълбука извор, запазен и до наши дни. Освен пещерата, тук се намира и местният францискански манастир.