Catholic-news

В утрешния ден, 26 юни, католиците в повечето страни ще честват тържеството на Пресветите Тяло и Кръв Христови, празник на Светата Евхаристия. Това е повод да се замислим за същността на най-великото от всички Тайнства – Тайнството Причастие. Но също е и повод да обърнем внимание на някои на пръв поглед чисто практически въпроси, чиито отговори е добре да знаем. Предлагаме на Вашето внимание отговора на един католически свещеник, публикуван в руски католически сайт. Въпросът на читателя се отнася до приемането на Светото Причастие само под вид на хляб, което е най-често срещаният начин на причастяване в Католическата Църква:

Въпрос: „Здравейте! Обяснете, моля, защо миряните в Католическата Църква се причастяват без вино, макар Спасителят на Тайната вечеря ясно да е казал, че трябва да се причастяваме с вино и хляб? С уважение: Ю. А.

Отговор: Причастяването с Тялото и Кръвта Христови възпоменава и актуализира жеста на Исус по време на Тайната вечеря, преди смъртта, когато Господ, заедно със Своите ученици извършил юдейския обред по пасхалното благославяне, предвиждайки съвместното приемане на благословените хляб и вино и отдавайки на този ритуал ново сакраментално значение по приобщаване към тялото и кръвта. Така че най-пълната форма на Светото Причастие е причастяването под „два вида” – хляб и вино, което се практикува във всички обреди на различните християнски Църкви. Католическата Църква също препоръчва в особено тържествени случаи да се използват двата вида – както при свещениците, така и при миряните, особено в малките общности, където това лесно може да се направи. В някои монашески общности и църковни движения подобна практика на евхаристично причастяване вече се е превърнала в норма. Въпреки това е истина, че в продължение на много векове в Католическата Църква под два вида можели да се причастяват само свещениците, докато всички останали вярващи се причастявали само под вид на хляб. Подобно решение ни връща към Тридентския Събор, провел се в средата на ХVІ в., когато на евхаристичния култ било дадено ново тържествено определение, обусловено от катехистични, пастирски и догматически причини, както и от борбата срещу протестантската ерес. Римският катехизис, приет на Тридентския Събор, обяснява подобно решение по следния начин: „Що се отнася до евхаристичния обряд, църковният закон забранява, без специално разрешение от Църквата, верните, освен свещениците, извършващи жертвоприношението, да приемат причастяване с Евхаристията под два вида”. Както пояснява Тридентският Събор, „макар Христос на Тайната вечеря да установил и предал на апостолите това почитано Тайнство под видовете на хляб и вино, това установяване нe е имало за цел да задължи всички верни да приемат Тайнството под двата вида. Освен това Изкупителят, говорейки за това Тайнство, по-често говори за единия вид: „който яде от тоя хляб, ще живее вечно; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Ив 6, 51). По редица и много сериозни причини Църквата не само е решила да приеме, но и утвърждава със своята власт нормата за причастяването под един вид – хляба. Преди всичко трябва особено да се следи кръвта Господня да не пада на земята, а това трудно може да се избегне, когато я подаваш на голяма маса народ. Второ, доколкото Евхаристията винаги трябва да е готова за болните, има опасност при дълго съхраняване виното да се вкисне. На трето място, мнозина не понасят не само вкуса, но дори и миризмата на вино – затова Църквата трябва да установи причастяване под един вид – само на хляб, за да избегне положението това, което спасява душата, да не погубва тялото. Четвърто, в много страни виното е недостатъчно, и неговото превозване по дълги, тежки пътища изисква големи разходи. Накрая, и това е най-важното, трябва да се изкорени ереста на онези, които твърдели, че Исус Христос не е представен в пълнотата Си само в единия вид – че хлябът съдържа само тяло без кръв, а виното – кръв без тяло. За да бъде очевидна истината на католическата вяра за всички, е въведено причастяването под един вид – под вида на хляб…”.
Трябва да отбележим, че „редицата и много сериозни причини” в тридентската забрана днес практически са неактуални, и затова винаги е по-добре да се възприема практикуването на причастяване под два видя; все пак обаче не е загубило своята сила богословското основание, според което Христос е приеман в цялата Му пълнота и цялостност под един вид на хляб, а частично – и съображенията от практичен характер, облегчаващи причастяването под един вид на големи групи от вярващи.

Отец Стефано Каприо

Източник: ProCatholic
Превод: Католически новини

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС:
Евхаристията – „под един вид“ или „под два вида“
Приемането на Евхаристията – квасен или неквасен хляб?