Catholic-news

Древната католическа традиция повелява тържеството Тяло и Кръв Христови, посветено на Пресветото Тайнство на Олтара – Светата Евхаристия, да се чества в четвъртък след тържеството на Пресвета Троица. Въпреки „изместването“ на литургичното честване в неделя, с цел удобство за съвременните християни, ние, верни на Преданието, по-долу публикуваме проповед за Corpus Domini в деня, в който е правилно да се празнува този голям и обичан празник.

Проповед за тържеството Тяло и Кръв Христови

Препрочитайки днешното евангелско четиво на празника Тяло и Кръв Христови, оставам поразен от изключително честата употреба на думата „живот“ под най-различни превъплъщения: „жив хляб“, „ще живее навеки“, „ще отдам Моята плът за живота на света“, „…няма да иматe живот в себе си“, „има вечен живот“, „живият Отец“, „Аз живея чрез Отец“, „който яде от Мене, ще живее чрез Мене“… За какъв живот става дума?
Когато говорим за живот, можем да влагаме в това понятие най-различни значения. Съществува, най-напред, човешкият живот, проявление на живата природа – растителен и животински свят. Човек се ражда, храни, расте, живее, умира. Донякъде като растенията, повече като животните. Този „животински“ живот е обусловен от определена жизнена среда – природна, икономическа или политическа. Дойдат ли големите жеги и виждаме колко крехък е човешкият живот: много възрастни хора не издържат. Толкова много „природни“ бедствия, например някое цунами или вулканично изригване, ни карат да се докоснем до крехкостта на смъртната си природа; а какво да кажем за несекващите атентати, войни, насилия, причиняващи гибелта на цели народи? Дотам, че човек иска да извика: „Това не е живот!“. Аборт, евтаназия: други проблеми, лежащи на плещите на нашите общества с пряко отношение към човешкия живот. Утвърждава се правото на живот, но кое право – на майката или на детето? Често този избор е драматичен, споровете са ожесточени. Животът е всичко. Така е, но не кой да е живот.
Какво иска да ни каже Исус с израза „вечен живот“? Удивителното е, че Исус представя възкресението като естествено следствие от вечния живот, не обратното: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден“. За евангелист Иван вечен живот е настоящето на всички, които се хранят с Тялото и Кръвта Христови, докато възкресение е бъдещето на онези, които вече живеят вечния живот.
Но как да придобием вечния живот? Какво означава да ядем Тялото Христово и да пием Кръвта Христова? Не е ли това твърде жестоко? Спомням си за съобщението, предадено преди много години, за самолетна катастрофа в Андите – за да оцелеят, някои започват да ядат от труповете на своите злощастни спътници. Истински ужас! Тъкмо такава е реакцията на възмутените слушатели на Исус: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“. Та Той е човек като всички нас, плътта Му е обикновено месо, а пък кръвта Му, пфу! – Библията забранява да се пие от кръвта на умъртвените животни. Забранява и да се яде от кървящо месо. Как тогава?
Исус не прави нищо, за да разубеди слушателите си. Тъкмо напротив. Той забива гвоздея още по-дълбоко. Следва утвърдителното изречение: „Ако ядеш, ще имат вечен живот“. После отрицателното изречение: „Ако не ядеш, няма да имаш живот в себе си“. Исус ме призовава да се присъединя без много разсъждения и приказки. Което не означава, че няма да се стремя да разбера. Затова се замислям за един образ. Всички сте виждали майка, която говори на своето бебенце. Обсипва го с нежни думи, ласки, целувки, и дори му казва: „Ще те изям!“. Изразът е красноречив: изразява желанието на майката да стане едно със своето дете. Същото важи за всяка истинска любов. Първите думи на нашия прародител Адам, когато се събужда от сън, са ми любими – той казва за своята помощница: „Тя е плът от плътта ми“.
Да ядем Тялото Христово и да пием Кръвта Христова означава да влезем в любящо и съдбовно общение с Него. Означава да споделим Неговия живот, живота на Богочовека, Който дойде да сподели живота на хората, ставайки техен брат. Не става дума за някакво магическо съединение: не ядем тази храна, за да подхранване интелектуално-духовния си живот. Става дума, както хубаво го казва Св. Августин, „да станем Този, Когото ядем“. В това няма никакво вълшебство. Малко по-надолу в текста на своето Евангелие Иван сякаш си противоречи, когато твърди: „Духът е, Който дава живот, плътта с нищо не помага: думите, които ви говоря, са дух и живот“. Вероятно си спомняте дълбинното значение на думата „общение“ – тя не означава, както понякога се мисли, просто общуване. Произходът на думата е юридически и предполага, че при общението е налице общност, обща отговорност. Както обяснява и апостол Павел, да сме в общение означава „да имаме в себе си същите чувства като Исус Христос“. Да имаме същата любов към хората, същото пратеничество сред тях. Става дума да се оставим да бъдем изпълнени от Светия Дух, како влезем разсъдливо в общение със стремежите на хората, споделяйки живота им. Духът, Който е Живот, осмисля живота. Той ни съобщава сладостната вечност. Да приемем Духа, да се причастим от Евхаристията, означава да вкусим Живот!

Отец Леон Пайо
Превод: www.catholic-news.bg