Catholic-news

Размишление за тържеството
Пресвето Сърце Исусово

В тези думи на пророк Исайя, отнасящи се до безкрайните благодати, които Месианският народ ще черпи от Извора на Спасението – Христос, можем да открием скрито посланието на нашето Тържество на Пресветото Сърце Исусово – Извора на Божествената любов; въплъщение на цялата Любов: на Сина към Отца, на Сина към човечеството, на чувствата на истинския Човек – Исус от Назарет. Но преди да навлезем в същността на този празник на Божествената любов, нека да открием неговите следи в цялата история на Спасението, понеже този празник е бил подготвян от Бога дълги векове, бил е замислян от Божествения Промисъл и осъществен напълно при идването на Исуса Христа – в пълнотата на времето. Историята на Спасението, на Божественото Откровение започва със Сътворението, плод на Божията любов. Бог твори с любов целия всемир, всичко съществуващо. Въпреки грехопадението на човека, Божията любов към короната на Сътворението не угасва, а напротив – Бог си избира Своя народ – Израил, над когото ще бди, ще се грижи и ще изведе от робството в Египет. Четем във „Второзаконие” 32, 11-12а: „както орелът извиква пилците си от гнездото, вдига се над тях, простира крилете си, взема ги, и ги носи на перата си, тъй Господ сам те води”. Израил е обгрижван и възлюбен, като висш израз на тази любов е заветът, съюзът на Бог с Неговия народ. Въпреки неверността и честите падения на Израил, Бог не престава да обича Своя народ, дори у пророк Йеремия откриваме обещанието за един нов и напълно различен завет: „Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и дома Юдин нов завет; ще вложа Моя закон и ще Го напиша в сърцата им” (Йер 31, 31. 33). Божествената любов желае да се излее в човешките сърца чрез Новия завет, обещан от Бога. В пророк Осия, любовта на Бог към Неговия народ отива още по-напред, Бог приема в любовта Си Израил като Свой син, както Бащата обича сина си, така и Бог обича като син Своя народ: „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си, учех Го да ходи, носих Го на ръцете Си, а те не осъзнаваха, че ги лекувам, влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов” (Ос 11, 1-4). В пълнотата на времето тази Божествена любов става плът – в сърцето на Исус Христос се въплъти цялата Божествена любов. Понеже Исус е истински Бог и истински Човек, в Неговото Пресвето Сърце съществува съвършената хармония на Божествената и човешката любов, които не могат да се разделят, понеже никой не може да разделя единственото Лице на Богочовека Христос. Неговото Божествено Сърце туптеше с вечната Любов, Която Го свързва с Отца, но и с човешката любов, с която Той ни възлюби докрай и предаде себе Си на Кръста като изкупителната Жертва за нашите грехове. Исус установява Новия и вечен завет в кръвта Си, пролята на Кръста, но този завет тръгва от любовта на Пресветото Му Сърце. И тази Божествена Любов се изля и в нашите сърца, чрез дарения нам Свети Дух (виж Рим 5, 5). Сам Господ бе предсказал жаждата на нашите души от Неговата Любов: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие, и от него ще потекат реки от жива вода” (Йн 7, 37-38). Светият Отец Папа Бенедикт XVI в Своята първа енциклика Deus caritas est казва: „Всеки, който желае да дари от Божествената любов, трябва преди това да я получи в дар. Човекът може да стане извор, само ако пие отново и отново от онзи пръв, изначален Извор, Който е Исус Христос, от Чието прободено Сърце се излива Божията любов” (№ 7). В разпнатия Исус на Светия Кръст ние съзерцаваме Любовта на Пресветото Му Сърце. „Ще погледнат на Онзи, Когото прободоха” (Йн 19, 37). Свети Тома Апостол бе един от първите съзерцатели на Пресветото Исусово Сърце – той положи ръката си в отвореното ребро на Исуса, от което туптеше Божественото Сърце. От тук се ражда и нашият прекрасен празник на Пресветото Сърце, от съзерцанието на Св. Тома Апостол – „Господ мой и Бог мой!” След него, много от Светите Отци на Църквата, от Изток и от Запад, са свързвали Божията любов с Исусовото Сърце – Св. Юстин мъченик, Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст, Св. Августин. През Средновековието Свети Бонавентура и след него големите мистици на Църквата (Св. Гертруда, Св. Йоан Еудес, Св. Маргарита Мария Алакок) дават завършека на тази почит и раждането на истинското тържество на Пресветото Сърце. За пръв път във Франция, на 20.10.1672 г. е празнуван тържествено този празник във формата съставена от Св. Йоан Еудес. С Откровенията на Пресветото сърце на Св. Маргарита Мария Алакок, монахиня-визитандинка от Франция, Светият Престол признава този празник с булата на Папа Климент XIII на 25.01.1765 г.; а след него Блаженият Папа Пий IX на 23.08.1865 г. наредил този празник да се отбелязва в цялата Църква. И това с една единствена цел – Любовта на Христос да царува в нашите сърца, Милостта на Бога да стане наш начин на живот и душите ни да се изпълват с Милосърдната любов. А това нека всички да се помолим и да кажем заедно с цялата ни Църква: „Исусе, кротък и смирен по Сърце, направи и нашето сърце подобно на Твоето”. Амин.

Отец Койчо Димов,
енорист на Енория „Св. Йосиф”,
с. Бърдарски геран, Никополска Епархия