Catholic-news

Instaurare omnia in Christo! („Да се обедини всичко в Христос”) – такъв бил девизът на Папа Пий Х, от чийто пример черпел вдъхновение в своя жизнен път Янош Шефлир (1887-1952), който бе беатифициран вчера, 3 юли, в Румъния. Верността на новия блажен към евангелското учение неизбежно довела до конфликт с комунистическия режим в следвоенна Румъния, който настоявал пред свещеника и пред всички вярващи да бъде създадена Църква, независима от Папския престол. Ако бе дал съгласието си на това предложение, Шефлер вероятно щял да стане неин „патриарх”. Пред разкола обаче той предпочел затвора, в който и починал през 1952 г.
Янош Шефлер бе причислен към лика на блажените на Католическата Църква и обявен за мъченик в неделя, 3 юли, в Сату Маре, Румъния. Обредът по беатификацията бе отслужен от кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията по канонизациите, който бе в източноевропейската страна в качеството си на папски легат.
Бл. Янош Шефлер се родил на 29 октомври 1887 г. в Камина, по това време в територията на Унгария, в бедно християнско семейство. След свещеническото ръкоположение в продължение на две години учил във Факултета по каноническо право към Папския Грегориански университет в Рим. През 1942 г. бил определен за епископ на Сатмара. На 17 май същата година бил ръкоположен за епископ от примаса на Унгария Юстиниан Шереди. Цялата пастирска дейност на епископ Шефлер била насочена към защита на угнетените и преследваните. Той основал и три семинарии в своя диоцез.
По време на Втората световна война унгарското правителство, с посредничеството на епископа, успяло да спре ареста на гръко-католическия епископ на Бая-Маре Александър Рус. Шефлер помогнал на много бежанци и на онези, които живеели в приюти, най-вече – евреи.
С идването на комунистическия режим на власт, през януари 1945 г. епископ Шефлер лично се обърнал към префект и съветски комендант с молба да освободи от депортация своите енориаши-немци. През 1946 г. Папа Пий ХІІ решил да го премести на епископската катедра в Гиор, на мястото на епископа-мъченик Вилмош Апор. Шефлер потвърдил верността си и послушанието си към Петровия наследник. Въпреки това, заради сериозни местни проблеми, той помолил за разрешение да остане в досегашния си диоцез. Светият Престол дал съгласието си.
Като отчитал обстоятелствата от това време, епископ Шефлер препоръчвал на своите свещеници да не се месят в политиката. Той самият обаче не успял да избегне личния сблъсък, както и сблъсъка на Католическата Църква с режима. На 19 юли 1948 г. властите едностранно денонсирали Конкордата със Светия Престол. Новият закон за вероизповеданията не признавал съществуващия диоцез в Сатмара, респективно – епископът на Сатмара вече нямал право да каквато и да е пастирска дейност. През 1950 г. принудително бил „командирован” от властите в Коросбания. Правителството имало намерение да го направи глава на държавната Църква в Трансилвания, която нямало как да бъде в общение с Рим. Епископът отхвърлил предложението, след което бил арестуван и даден под съд. Преместили го в подземния затвор в Жилав, като му обещали да го пуснат, ако все пак се съгласи да ръководи т. нар. „Румънска автокефална католическа църква”. След поредния отказ на Шефлер го осъдили на принудителен труд. Той умира от лишенията и нанесените му побои.