Излезе сеяч да сее…

16 юли 2017, 23:35

Проповед за 15-а Обикновена неделя

Може ли евангелският сеяч, който познава особеностите на своя регион, да се възмущава, че част от семената са загубени, тъй като са попаднали на място, където няма никакви шансове за реколта? Не е ли по-добре да се възмути от собствената си несъобразителност при разпръскването на зърната по земята? Исус казва, че някои от семената попаднали на пътя. В някои страни от Близкия Изток и до ден-днешен няма добре прокарани пътища. Ако зърната, попаднали на такъв път, бяха засипани, т.е. скрити под земята, те можеха и да оцелеят. Защо обаче сеячът не направил това? Защо посял семе на камениста почва или в трънливи плевели? Гибелта не семената станала факт в резултат на процесите, които следват законите на природата, и не е нужно да се предявяват претенции нито към тези семена, нито към природата. Упрекът може да се адресира единствено към самия сеяч.
Добавеното по молба на учениците тълкуване на тази притча поражда тревожещия ни въпрос: ако сеячът е самият Бог, то не следва ли към Него да предявим претенции за неефективността на Неговото участие в делата на този свят? И също – ако семената от тази притча са Словото Божие, то как да разбираме първото четиво, в което Бог заявява, че „Моето слово, което излиза из устата Ми, не се връща към Мене празно”? Нима Евангелието противоречи на пророчеството на Исайя?
Но не само тези въпроси предизвикали удивление у Исусовите слушатели. Те били хора на Стария Завет. Бидейки юдеи, живеещи под римска власт, те през цялото време чакали Месията. Надявали се на божествена намеса и освобождение, което разбирали като възраждане и политически успех. Хранейки живи спомени за необичайно впечатляващото (според библейските разкази) освобождение от египетско робство (египетските наказания, преминаването през Червено море и т. н.), те се надявали на също толкова впечатляващи събития, когато се появи новият Мойсей, за да обяви възцаряването на Бог в света.
В този контекст притчата за сеяча показва съвършено ново виждане за Божието Царство на земята. Израстването на зърната, посети в земята, както и израстването на Божието Царство, лишено от зрелищни събития и разтегнато във времето, остават трудноуловими за човешкото възприятие. Мислейки за своето участие в делото по изграждане на Божието Царство, трябва да се отървем от изкушението за незабавен успех, измерван чрез видими промени в заобикалящия ни свят. Царството Божие започва с Божието Слово, посято в почвата на човешките сърца. Не трябва ли сега да гледаме с нови очи на приетото от Църквата служение на Словото. Божието Слово звучи по целия свят не само от амвоните, но и в залите за вероучителни срещи, в молитвените групи, в катедрите към богословските факултети, в медиите, и накрая – в междуличностните отношения, в които влизат помежду си вярващите, сред които особено важна роля играе предаването на Божието Слово от родители на деца. Никой няма право да отпусне ръце, заради липсата на видими плодове, защото най-решаващ за Царството Божие е фактът на предаването на Божието Слово. Божието Слово е адресирано към всеки човек. То таи в себе си небивала сила да преобразява пътя на човешкия живот. Но неговата ефективност не е ефективността на компютър, действащ само така, както е бил. Божието Слово винаги е насочено към свободата на човека. Затова на звучащия понякога въпрос „Какво мога да направя аз, та моят син (или моята дъщеря, баща, майка) да започне да ходи на църква?”, трябва да отговорим: „Трябва да се молим, защото нищо друго (или много малко) „извън” това може да се направи”.
Притчата на Исус насочва нашето внимание върху четирите варианта на поведение на човек, който слуша Словото Божие, по аналогия с четирите места, на които паднали семената, посети от евангелския сеяч. В кой от тези варианти виждаш ти своето отношение към Божието Слово?
Част от семената попаднала на плодородна земя. Без значение е това, че те принесли различна реколта – едни стократно, други – шестдесеткратно, а други – тридесеткратно. Всяко от семената принесло плодове. Така става и с Божието Слово: винаги ще се намерят сърца, в които то да принесе плодове. Така, благодарение на него, Царството Боже е вече тук, на земята. Даже броят на тези, които правят Божието Слово пътеводител на живота си да е относително неголям, именно те решават доколко Бог ще царува на земята. Затова в живота на Църквата не е толкова важно количеството на тези, които участват в неделната Литургия. Тайната на Царството Божие не се вписва в социологическите проучвания. Не многобройните, а безусловно преданите на Бог хора ще съумеят да преобразят лицето на земята.

Отец Войчех Загродски, CSsR
Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар