Catholic-news

В събота, 16 юли, Ото и Регина фон Хабсбург ще намерят покой в императорската гробница на Капуцинската църква във Виена. Както през 1989 г. при погребението на императрица Зита, така и в събота ще се състои церемонията „почукване на вратите” на гробницата.

Духовният смисъл на тази церемония се намира в убеждението на християнската вяра, че човек не може да застане пред Бог с наследените си титли и почести, също и с отличията и наградите си, които са му били дадени, дори и заслужено, по време на земния му живот. Пред Бог важат само вярата и произлезлите от нея добри дела, извършени от човека през неговия живот.

Церемонията се състои от три части. Траурното шествие стои отвън, пред затворените врати на гробницата, на които началникът на церемонията почуква три пъти. Вътре стои отец-капуцин, който пита „Кой иска да влезе”. Началникът на церемонията съобщава произхода на починалия и всичките му титли. Отговорът на капуцина е „Не го познаваме”. Следва повторно почукване на вратата на гробницата. Капуцинът задава отново въпроса: „Кой иска да влезе”. Във втората част на церемонията началникът съобщава почестите и отличията на покойника, получени от него заради собствените му заслуги. Отговорът на отеца-капуцин е същият: „Не го познаваме”, което означава, че всичко това е земно и остава на тази земя. Вратите на гробницата се отварят след третото почукване и след като на въпроса „Кой иска да влезе” началникът отговаря: (в случая) „Ото, смъртен, грешен човек” – така, както всеки човек застава пред Божия престол, смирен и разчитащ на милосърдието на Бога.

Церемонията в събота ще ръководи дългогодишният приятел на семейството и на починалия, д-р Улрих-Валтер Лип. Той е имал ключова роля в организирането на празненствата по случай 90-ия рожден ден на Ото фон Хабсбург през 2002 г. във Виена, златната сватба на Регина и Ото фон Хабсбург през 2001 г. в Мариацел и във връзка с провъзгласяването на император Карл за блажен в Рим през 2004 година, а също е бил кум на най-малката дъщеря на Ото фон Хабсбург, Валбурга Хабсбург Дъглас.

(по kath.net)