Бивш сатанист – бъдещ светец

26 юли 2011, 02:38

Кореспондентът на британския католически вестник „Catholic Herald“ Анджело Станяро посещава мястото, където е погребан блажения Бартоло Лонго – някогашен сатанист, обърнал се в Христовата вяра, впоследствие пламенен разпространител на моленето на Светата Броеница. Публикуваме пълен превод на статията на журналиста от италиански произход.

Италианският Помпей може да се похвали не само с античните руини и гипсовите отливки на хората, загинали от изригването на вулкана. В този град се намира и единствената в света църква, построена от бивш сатанист.
В тази история е трудно да се повярва: момче от католическо семейство напуска университета, среща последователи на учението New Age и сатанисти, като самото та става сатанистки жрец, но в крайна сметка се завръща в Църквата.
Когато за пръв път чух историята за блажения Бартоло Лонго аз също не повярвах. Израснал съм в семейство на италиански емигранти и през цялото ми детство съм бил засипван с разкази за бурния живот на Бартоло. Дойдох в Помпей, за да разбера дали всичко това е истина.
Бартоло Лонго се родил през 1841 г. в Латиано, недалеч от Бриндизи, Южна Италия. Родителите му – богати хора и предани католици, всеки ден заедно молели Броеницата. Когато през 1851 г. починала майката на Бартоло, той постепенно започнал да се отклонява от вярата. В университета се запознал с група неоезичници и в крайна сметка бил „ръкоположен” от тях за сатанистки свещеник. Той участвал в спиритически сеанси, ритуални оргии и предсказвал бъдещето. Публично се изказвал срещу католицизма и се стараел да отслаби влиянието на Църквата в Италия, като успял да убеди много католици да оставят християнството заради окултните практики.
Всичко това обаче не го направило щастлив – Бартоло страдал от постоянни депресии, паранои и неврози, от демонични видения, здравето му постоянно се влошавало и най-накрая настъпил сривът.
Един път, когато Бартоло вече бил напълно отчаян, чул гласа на покойния си баща, който казвал: „Върни се към Бога!”. Лонго се обърнал за помощ към приятел, който го запознал със свещеника-доминиканец Алберто Раденте, който приел изповедта на сатаниста и му помогнал да се върне към нормалното му състояние.
Един път, минавайки покрай един параклис в Помпей, Бартоло изпаднал в дълбоко състояние на мистично прозрение, което по-късно ще опише така: „Мислех си за моето положение и изпитвах дълбоко отчаяние, което почти ме доведе до самоубийство. Тогава обаче в главата си чух думите на отец Алберто, чийто глас повтаряше: „Ако искаш спасение, проповядвай молитвата на Броеницата. Това е обещание на самата Дева Мария”. Тези думи осветиха душата ми. Аз паднах на колене. „Ако това е истина, аз няма да напусна тази долина, докато не разпространя молитвата на Броеницата”.
Върнал се отново в Христовата вяра, Бартоло отишъл на спиритически сеанс, по време на който издигнал над главата си медальон с изображение на Пресветата Дева и публично се отрекъл от окултизма.
През 1871 г. Бартоло Лонго станал терциар към Доминиканския орден и се заел с благотворителност, заедно с графиня Мариана ди Фуско, за която по-късно се оженил по препоръка на Папа Лъв ХІІІ. Заедно със съпругата си те решили да създадат братство на Броеницата. По замисъла на Бартоло групата имала нужда от изображение на Пресветата Дева като духовен фокус и срещу няколко лири той се сдобил от една монахиня с картина, която тя била купила в антикварен магазин в Неапол. На картината, която не се отличавала с художествени достойнства и която била похабена от времето, била изобразена Дева Мария заедно със Св. Доминик и Св. Катерина Сиенска. Бартоло поставил образа в една възстановена с негови средства разрушена църква и само няколко часа след това в града тръгнала мълва за чудеса по застъпничеството на Дева Мария на Броеницата. В храма започнали да се стичат тълпи от вярващи. Тогава, по съвет на местния епископ, Лонго решил да построи нова, по-голяма църква. Новият храм бил осветен през 1891 г. от кардинал Ла Валета, в качеството му на представител на Папа Лъв ХІІІ. През 1906 г. Бартоло и жена му предали църквата в Помпей в дар на Светия Престол.
Лонго продължил да разпространява молитвата на Броеницата до смъртта си през 1926 г. Бившият окултист проповядвал на младежите по вечеринките и в кафенетата, разказвайки им за спасителната сила на зърната (има се предвид зърната на броеницата – бел. прев.) и предаността към Дева Мария, като предупреждавал за опасностите от окултизма.
През 1939 г. построеният от него храм бил разширен, отново осветен и получил официален статут на базилика. Базиликата на Света Дева Мария на Светата Броеница в Помпей днес привлича както католици, така и невярващи туристи – всички искат да видят църквата, построена от бивш сатанист.
През октомври 1980 г. Папа Йоан-Павел ІІ беатифицира Бартоло Лонго и го провъзгласи за „апостол на Броеницата”. На церемонията по прославянето му се събраха 30 хиляди вярващи. Още повече – 50 хиляди, дойдоха в базиликата през 2008 г., когато храмът бе посетен от Папа Бенедикт ХVІ. Папата поднесе в дар на Божията Майка помпейската златна роза и сравни блажения Бартоло с апостол Павел – гонител на християните, обърнал се в Христос, който станал един от най-великите проповедници в историята.
Да се загубиш в Помпей е трудно, аз обаче успях да го сторя. В крайна сметка обаче и аз, както и много други, намерих пътя, като се ориентирах по бронзовия кръст на камбанарията на базиликата, построена от блажения Бартоло.
Минавайки през тесните проходи около църквата, си мислех, че някога именно тук Бартоло и жена му са раздавали храна на нуждаещите се, идвали за помощ всеки ден. Когато влезеш в храма те поразява не само царящата в него тишина, но и мълчаливото възхищение на поклонниците, които стоят в мълчание, потресени от красотата на интериора на църквата и от чувството за Божието присъствие тук. Стените са украсени с фрески, орнаменти, мозайки и многобройни вотиви – сребърни или калаени изображения на сърца, крака, ръце и очи, подарени в благодарност към Дева Мария за излекуванията и закрилата.
Скоро след това се оказах „лице в лице” с останките на блажения Бартоло Лонго. Както другите поклонници около мен, аз осъзнах, че този бивш враг на Христос днес почива спокойно в сърцето на същата тази Църква, която искал да унищожи.
Всеки студент знае какво се е случило с Помпей през 24 година преди Рождество Христово, но малцина са тези, които осъзнават, че градът е възкръснал от пепелта 1796 години по-късно, благодарение на Дева Мария на Броеницата и нейния предан служител. „Близо до земите на мъртвите се появи страната на възкресението и живота, близо до пропития с кръв амфитеатър се издига живият храм на вярата и любовта, свещеният храм на Дева Мария, от отломките на града, погребан под пепелта на езичеството, расте един нов, жив град, град на новата цивилизация, създадена от християнството – новият Помпей” – писал блаженият Бартоло.
Близо до новата базилика започнали да се заселват нови семейства, скоро след това се появили железопътната гара, телеграфът, полицията, новите пътища, водопроводът, електричеството, ресторантите, магазините и кафенетата. Ежегодно храмът привлича до 3 милиона поклонници, които внасят живот в мъртвия някога град.

Анджело Станяро,
в. „Catholic Herald“, Великобритания

Превод: Католически новини

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар