Catholic-news

Проповед за тържеството Успение Богородично

В безпокойното време, в което живеем, с всичките страхове, които ни лишават от сън, с всичките зловещи „грачения“ за края, за поражението и гибелта, Библията ни показва днес велик знак на надеждата: „Жена, облечена в слънце, увенчана с корона от звезди“.
Каквито и страшни мъгли да се събират над световния хоризонт, каквито и тревоги да се таят зад вратите на утрешния ден, колкото и безбройни вражески сили да се вдигат срещу нас, за да ни сломят и унищожат, всеки, който е избрал за своя опора Бог и се уповава на Него, може да бъде спокоен.
Защото има Някой, Който в продължение на цялата световна история отново и отново, за всяко поколение отделно, проявява мощта на Своите ръце, разпръсва алчните и надменните, сваля диктаторите от престолите и възвисява смирените, Някой, Който насища гладните със Своите блага и твори за тях велики, поразителни чудеса. В помощта и закрилата на Този – Всемогъщия, чието Име е свято, първа се убедила Мария, рабиня Господня. Бог видял нейното смирение и направил така, че оттогава да я наричат Благословена всички народи. По Негова воля след тежкия й земен живот, в който тя жертвено делила със своя Син послушанието и подчинението на волята Божия, след кръстната нощ, която сякаш щяла да раздели и завинаги да погълне и Сина, и майката, Исус, Божият орел, разкъсал оковите на смъртта и свободен се върнал в Дома на Отца. И такива орлови крила дал и на Своята майка, спасявайки я от смъртното тление и вземайки я с душа и тяло в Небето.
Днес ние тържествено заедно с цялата Църква отбелязваме празника Успение на Пресвета Богородица. Празник на Нейното възнесение, празник на нашата надежда. Надежда, защото пътят, по който е преминала Мария – това е и наш път. На всеки кръстен човек, на всеки вярващ в Христос и принадлежащ към основаната от Него Самия Църква се дава, както тогава на Мария, отговорна задача: да приеме смирено и с любов волята Божия. Тя често е тежко бреме и неразбираема. Но ако човекът приеме тази воля, уповавайки се на Бог, значи е победил. И макар животът му да премине през пустиня и тъма, макар да се е заклел да го погуби не един червен змей със седем глави и десет рога, а десет такива чудовища – той ще победи, защото винаги побеждава онзи, който се уповава на Бога. Той, както и Мария, рано или късно ще бъде приет там, където сега обитава Жената, облечена в слънце. И ще вкуси възнесението – отначало на собствената си спасена душа, а после и на новото, славно тяло, с което неговата душа ще се събере за вечни времена.
Знак и гаранция за това, което очаква всеки, който принадлежи на Христос, е именно тя – Възнесената на небето. В нея Бог вече е изпълнил и за нас потвърждава Своето велико обещание. Това е знак на надеждата за Църквата и за целия свят. Възкръсналият Исус, Който непрестанно обитава в тази сътворена от Него Самия общност, ще облече и нея в слънце и ще я увенчае със звезди. И не само тогава – в есхатологичния завършек. А още тук и сега, в мрака на нищожното битие, в безизходицата на пътищата, които наникъде не водят и по които все по-често се изгубва светът. Исус ще направи така, че Неговата Църква да свети като пътеводна звезда и да зове към себе си заблудените. Той ще й даде, без да се взира в човешката слабост, способност да съхрани в себе си смирението, чистотата, безкористието, служението и безграничното упование на Бога, тоест онова единствено необходимо, пример за което се явява Мария. Възнесената на небето Майка на Църквата, без съмнение, непрекъснато се моли тези ценности никога да не помръкнат в общността на вярващите.
Най-голямото нещастие на днешния свят и най-голямата опасност за него е, че той вярва само на себе си, гради всичко изключително уповавайки се на себе си и себе си смята за крайна цел и най-висше благо. А този път е път за никъде. Дори по-лошо – може да завърши с катастрофа.
Чрез Възнесената Мария Бог предлага на този ослепял свят други ценности: да гради живота си на земята с Бог и уповавайки се на Бога. Да се вслушва в Неговото слово, което Той ни е оставил. Да започне сериозно да се отнася към Неговите заповеди. Защото в човека Той вижда нещо повече от просто тяло – това е тайнственото ни родство с Исус, нашия Брат. Всички ние като хора принадлежим към едно голямо семейство, семейство, което или ще се научи да живее в мир и съгласие, или само за себе си ще подготви страшна съдба.
Целият живот на Мария, всичко, с което тя някога е била богата и мъдра, за което е свидетелствала и което в резултат я е възнесло на небесата и я е облякло в слава, винаги ще бъде дар и шанс за света. Да застанем под този знак – това означава да направим крачка към надеждата и по-доброто бъдеще.
Жено, облечена в слънце, с венец от дванадесет звезди! Един ден ще разберем, че и нас, и нашия свят ще ни спаси не чудото на Твоето дивно ходатайство пред Сина, а въплъщението в живота ни на твоя пример, който ти си ни оставила!
Кога най-накрая и ние, и светът ще открием, че сме братя и ще се възрадваме с тебе в Бога, нашия Спасител?

Отец Антъни Бранаган