Catholic-news

Днес изпратихме нашия Ваньо! Изпратихме го със сълзи в очите, с мъка в сърцата, но и с вярата, че той е вече при Исус в Неговите обятия, с надеждата, че вече се радва на Господния мир и утехата на Божията Майка и светците. Остава огромната болка – със сигурност най-голяма в душите на опечалената му съпруга, покрусените родители, брат, роднини и приятели.
Всеки, който е имал щастието да го познава, знае, че той бе един невероятен човек! Ето защо смъртта му е жесток удар, но тя не може да постави точка на нашите чувства към него. Той ще живее винаги в нас, в нашите сърца, в нашите спомени, както и в сигурната надежда, че ще се срещнем отново – в небесните селения, при Господ Бог, където е нашата родина. „Къде ти е смърт жилото, къде ти е смърт победата?” – пита риторично апостол Павел в едно от четивата, прочетени в Литургията на Словото днес в параклиса „Св. Франциск”. И ние знаем, че смъртта и този път не успя да победи и никога няма да успее да победи, защото Победителят е Христос.
Тук, на земята, Ваньо бе винаги близо до Исус и до Пресветата Дева. Както каза днес и отец Збигниев, той редовно се хранеше с Тялото и Кръвта Христови. Надяваме се, че сега вече е на Господнята трапеза в небето и се радва на онова, което тук, на земята, предвкусваше в Светото Причастие. Всички знаят колко много направи за Църквата в България. Той бе министрант на олтара от дете. Създаде и поддържаше първите завършени информационни католически сайтове на български език. Бе неуморен радетел за католическа телевизия на български – със собствени средства купуваше камери, които да постави в църквите, ходеше из енориите да записва Литургии, броеници, вероучителни беседи. Неуморно практикуваше набожността към Св. Антоний от Падуа и всеки вторник бе в църквата, за да се моли, заедно с брат си, на този толкова обичан от тях светец. Бе член на движението на Живата Броеница и всеки ден се молеше в него, заедно с другите деветнадесет молещи се.
Отиде си един истински пример за християнско подражание. Но той винаги ще остане между нас, защото ние не можем да го забравим.
Последно сбогом, скъпи Ваньо, и прости! Обичаме те! Застъпвай се пред Бога за нас!