Catholic-news

Проповед за 20-а Обикновена неделя

Братя и сестри,
Днешните библейски четива говорят за много деликатни неща. В наше време да се говори за специално избран народ, който и да е той, и за неговата специална мисия, би се асоциирало с нацизма и би извикало някои призраци от не толкова далечното минало. Точно за това ни говорят всички днешни четива, както и Евангелието – за призоваването на Израилевия народ преди всички други народи, за първенството на избрания народ в историята на спасението. Това обаче са и откъси, разказващи за призоваването и на езичниците, за спасението, което езичниците (т.е. неевреите) ще получат по-рано от израилтяните, както и за това, че пред Бог всички сме равни.

1. Спазването на съботата
Аз мисля, че пророк Исайя е бил потресен, когато получил от Господ следните думи: „Синът на другоплеменника, който се е присъединил към Господа, да не казва: „Господ съвсем ме отдели от Своя народ“, и скопецът да не казва: „ето, аз съм сухо дърво“. „Гой” – неевреинът, пришълецът, чужденецът – за израилтяните това е синоним на недостоен човек, на такъв, който не е наследник на обещанието. Пришълецът бил считан за нечист човек. В религиозната война с чужденците евреите ги унищожавали без каквато и да е милост. Който не спазвал съботата бил осъждан на смърт. А ето че пророкът изведнъж говори за възможността за приобщаване на чуждоплеменните към Господ: „Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи”. Според думите на пророка, достатъчно било чужденците да спазват съботата и цялото Израилево наследство щяло да стане тяхна съдба. Евнусите пък, т.е. кастрираните, били считани от израилтяните за втора ръка хора. Такова осакатяване се прилагало само спрямо робите и военопленниците. А пророкът, от името на Господ, им обещава, че тях вече никой няма да ги нарича „сухо дърво”! Защото Бог дал Своите обещания не само към един народ и не само към физически здравите хора. Обещанието, Заветът се отнасят до всички хора, без да се омаловажава първенството на израилтяните в спасението. Сигурно му е било много мъчно на пророка, а след това и на Св. Павел, виждайки, че избраните, т.е. техните сънародници, лишавали самите себе си от вечната слава, отхвърляйки верността към Бога и Неговия закон.

2. Ученикът, който надминава учителя си
„На вас, езичниците, казвам: „Доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си, та дано някак възбудя ревност у сънародниците си и спася някои от тях?”. Много печално звучат тези думи от устата на Св. Павел – човек, който се гордеел че е фарисей и син на фарисей. За него било повече от очевидно, че първи трябвало да приемат Месията евреите, които са Го чакали толкова векове! Когато обаче Той дошъл, те не познали нито времето, нито знаците, и отхвърлили Светия. Ето защо апостолът изразява надежда, че ще се спасят поне някои от тях – колко печално!
Всичко това напомня за историята на Католическата Църква в Холандия. Съвсем наскоро, преди петдесет години, Холандия бе най-изобилният източник на католически мисионери. Най-много Христови проповедници в света са се родили в тази малка страна. Много мисионерски мисии от края на ХІХ и началото на ХХ век са започнали иманно тук – в прорязаната от канали мъглива страна. А днес… на всеки трима холанди се пада само един кръстен, а в холандските църкви проповедите се правят от свещеници, дошли от страни, в които доскоро са работили самите холандски мисионери. От източник на евангелска жива вода Холандия се превърна в пустиня, в която на Господнята нива идват да работят чужди хора…
А това е само един пример. Около нас има много горделиви хора, готови на гръмки речи за това кой е призован. О, малодушие! Вярващите християни идват от вярващи и честни семейства. В същото време мнозина сред нас са хората, които се имат за вярващи, но с усилие успяват да направят знака на кръста, да не говорим пък за познаването на катехизиса и Библията. Огромен брой хора не знаят какво е молитвата, особено семейната молитва. Ако така ще си пазим вярата, и при нас ще се появят мисионери от Африка и Азия, които да обръщат нашите деца и да ги учат на Божия Закон.

3. Хляб за чедата
Днес Господ Исус ни дава удивителен урок по смирение. Той се обръща към жената-хананейка с остри думи. Сравнява нея и детето й с псета, а израилтяните определя като чеда и наследници на Царството Небесно. Въпреки това обаче, много често децата са капризни и не желаят да ядат дори и най-изисканите ястия. В тези случаи е празник при псетата! С какво дълбоко разбиране и истинско смирение се отличавала хананейката!
Защо Исус приел тази жена така жестоко и с неприязън, да не би и Той да бил националист? (Прости, Господи!). Нищо подобно! Той само показал колко е важно да служиш на собствения си народ. Съкровищата ги споделяме най-напред с близките – със семейството. Вярата и чудесата, извършвани за тяхното умножаване, също са съкровище и неоценимо богатство. Исус не отказал да помогне на хананейката. Казал й няколко горчиви думи. Според мен Той направил това с две цели. От една страна, Той искал да изпита нейната вяра, и след като се убедил, че тя дълбоко вярва, я похвалил пред евреите. От друга страна, Исус желаел да покаже на израилтяните, че те са избраните пред Бога, че Заветът между Бог и тях не е разтрогван от никого, защото Бог е верен. Спасението трябвало да се проповядва преди всичко на онези, с които Бог бил сключил Завет. Спасението е предложение от Бога, което може да бъде прието или отхвърлено. Дори и законните наследници на Завета да отхвърлят този древен Съюз, Бог и тогава ще му остане верен. Господ просто избира нови адресати на Завета, като го разширява от един народ към цялото човечество.
Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Но какво да се прави тогава, когато чедата не желаят да ядат? Може ли да се хвърля храна на боклука? Не е ли по-добре да бъдат нахранени кучетата с деликатесите от масата на стопанина? Бог от самото начало планирал Своята Църква като универсална, католическа, насочена към всички Адамови чеда. Затова, размишлявайки за благовестенето на целия свят, ние трябва да гледаме на мисията си в две перспективи. Първата крачка трябва да бъде насочена навътре – към обръщане към Христа на нашите сънародници. Втората крачка надскача рамките на нашия народ, език и страна, защото Хлябът на Живота не може да се хвърля на вятъра.
Проповядвайте Евангелието, като започнете от своя дом, но като устремявате духовния си взор към далечни хоризонти, зад които живеят онези, които още не са чули Благата Вест за Исус Христос и Неговото Царство. Амин.

MMK
Източник: katolik.ru
Превод: Католически новини