Catholic-news

Папа Бенедикт ХVІ пожела лично да води днешния Кръстен път, състоял се в историческата част на Мадрид. Това се случва за пръв път в историята на Световните младежки срещи. В следването на пътя на Христовите страдания се включиха 600 хиляди млади католици. В центъра на размишленията, предложени от Сестрите на Светия Кръст бе „невинното страдание“ – страданието на Исус, разпънат на кръста; страданието на Майката (на всяка майка), оплакваща мъртвия си Син; страданието на „всички, които страдат без вина, на жертвите на геноцид, насилие, сексуални посегателства и изнасилвания, престъпления срещу деца и възрастни“.
Всяко спиране от Кръстния път, започнал на площад Cibeles, бе посветено на конкретна форма на страдание в съвременния свят.
В края на Кръстния път Папа Бенедикт ХVІ предложи на морето млади хора размишление за Пътя на Исус към Голгота и страданието. Предлагаме пълен превод на папското слово:

Скъпи младежи,
С отдаденост и плам отслужихме този Кръстен път, придружавайки Христос в Неговите Страдания и Смърт. Размишленията на Сестрите на Светия Кръст, които служат на най-бедните и нуждаещите се, ни помогнаха да се потопим в тайната на славния Христов Кръст, който съдържа истинската Божия мъдрост – онази, която съди света и онези, които си мислят, че са мъдри (срв. 1 Кор 1, 17-19). Помогна ни по този път към Голгота и съзерцаването на тези необикновени изображения от религиозното наследство на испанските диоцези. Това са изображения, в които вярата и изкуството вървят ръка за ръка, за да достигнат до човешкото сърце и да го поканят към обръщане. Докато напредваме с Исус, докато стигнем до върха на Неговото предаване на Голгота, ни идват на ум думите на Св. Павел: „Христос ме възлюби и даде живота си за мен” (Гал 2, 20). Изправени пред една такава безкористна любов, изпълнени с почуда и благодарност, в този час се питаме: Какво ще направим ние за Него? Какъв отговор ще Му дадем? Св. Иван го казва ясно: „По това познахме любовта, че Той даде живота си за нас; така че и ние трябва да даваме живота си за братята” (1 Ив 3, 16). Страданието на Христос ни подтиква да поемем върху раменете си страданието на света, с ясното съзнание, че Бог не е някой дистанциран и отдалечен от човека и от неговите превратности. Напротив, той стана един от нас, „за да може да състрадава с човека по един много реален начин – в плът и кръв… Оттук към всяко човешко страдание се присъедини Един, Който споделя страданието и издръжливостта; следователно в цялото човешко страдание се е появил един състрадаващ, понасящ заедно с нас страданието; следователно във всяко страдание присъства con-solatio, утешението на състрадаващата любов на Бога, вследствие на което е изгряла звездата на надеждата (Spe salvi 39).
Когато очите на вярата са чисти и автентични, красотата е в нейна полза и е способна да изобрази тайните на нашето спасение, докато се променим дълбоко и променим сърцата си, както това се случва със Св. Тереза на Исус при съзерцаването на образа на Христос, изпълнен с рани (срв. Книга на живота, 9, 1).
Скъпи младежи, нека любовта на Бог към вас увеличи радостта ви и ви вдъхнови да останете близо до хората в най-неравностойно положение. Вие, които сте много чувствителни на идеята да споделяте живота си с другите, не подминавайте човешкото страдание, където Бог ви очаква, докато предложите най-доброто от себе си – вашата способност да обичате и да състрадавате. Различните форми на страдание, които бяха показани пред очите ни по време на Кръстния път, са допуснати от Господ, за да изградим живота си, следвайки Неговите стъпки и с цел да ни направи знаци за Неговата утеха и спасение. „Да страдаш с другия, за другите; да страдаш от любов към истината и справедливостта; да страдаш от любов и да станеш една истински обичаща личност – това са фундаменталните елементи на човечеството, като отказът от тях ще унищожи самия човек” (пак там).
Надявам се, че ще съумеем да приемем тези уроци и да ги практикуваме. Нека се вгледаме в Христос, окачен на едно грубо дърво, и Го помолим да ни научи на тази тайнствена мъдрост на Кръста, благодарение на която човекът е жив.
Кръстът не бе резултат от един провал, а начин да бъде изразена любовта, която стига до там да дариш най-голямото – собствения си живот. Отец искаше хората да се обичат в прегръдката на Неговия Син, разпънат от любов. Кръстът, в своята форма и значение, представлява тази любов на Отца и на Христос към хората. В нея разпознаваме иконата на върховната любов, където се учим да обичаме онова, което Бог обича и както Той го прави: това е Благата вест, която връща надеждата на света.
Нека се вгледаме в Дева Мария, която на Голгота ни бе поверена като Майка, и нека я помолим да ни подкрепя със своето обичащо покровителство по пътя на живота, по-конкретно – когато преминаваме през нощта на скръбта, за да съумеем да останем като Нея в подножието на кръста. Много ви благодаря!

Източници: www.news.va, AsiaNews, Blog Amici di Papa Ratzinger, Aciprensa
Превод: Католически новини