Catholic-news

Христос, след като ни съпровожда четиридесет дни в пустинята по време на Великия пост и четиридесет дни в Пасхалното време, се възнесе на небесата. Празнувайки Неговото Възнесение днес, ние празнуваме и нашето собствено бъдещо възнесение. Защото Възнесението Христово възвиси природата човешка. Макар пътят към небесата да не е никак лек.
В Деянията на светите Апостоли днес четем: „Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето?” (Деян. 1, 9-11) Апостолите виждат Христос, възнасящ се на небето, след като е обещал, че ще им изпрати Светия Дух. Но ангелите ги упрекват, че гледат към небето. Защо? Нима Възнесението Господне не трябва да бъде празник на небесния живот – живот мистичен и духовен? Нима Възнесението не се явява цел на християнския живот, завършек на процеса на въплъщението на Бога, благодарение на който Христос подготви за нас място в дома на Отца? Излежда, че не, ако се вслушаме в думите на „прагматичните” ангели: „Какво стоите и гледате към небето?” Защо е този парадокс? Защо в деня на Възнесението на Христос ангелите не призовават да гледаме към небето?
Първият отговор на този въпрос можем да намерим в Евангелието от Марко. В откъса за възнесението Марко казва: Господ „се възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (Мк. 16, 19). И нещо повече, в следващия стих евангелистът пише за апостолите: „Те пък отидоха и проповядваха навсякъде, и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше.” (Мк. 16, 20) Затова ангелите призовават да не гледаме към небето – защото добре знаят, че колкото повече ни се струва, че Христос е далече, толкова по-близо е Той до нас и толкова по-действено е Неговото присъствие. Така, както Той е бил редом до Своите учениците по пътя към Емаус, когато те мислели, че са Го загубили завинаги.
Второто обяснение на упрека на ангелите можем да намерим в посланието на апостол Павел към Ефесяните: „А „възкачи се” що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?” (Еф. 4, 9) Наистина, Христос не би могъл да се „възкачи”, ако не бе „слязъл”, защото само в дълбините на Своите страдания и смирение Той е могъл да събере сили не само Сам да се възнесе, но и за нас да приготви място на небето.
Както изповядваме всеки ден в Символа на вярата: Исус Христос, „Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат; страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца.” Самата структура на Символа на вярата показва, че Възнесението на Христос на небесата не би било възможно без прехода на Сина Божи през мъките на въплъщението, през кръстните страдания, смъртта и ада. Възнесението би било неразбираемо без страданията, смъртта и възкресението.
Така и на нас Апостол Павел говори: „Ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога, за небесното мислете, а не за земното” (Кол. 3, 1-2), защото „нашето живелище е на небесата” (Филип. 3, 20).
Макар че ние никога няма да достигнем до това „живелище”, ако преди това не преминем през ада на нашите грехове, ако не ги осъзнаем и надмогнем. Никога няма да достигнем радостта на ангелите, ако не сме способни да съпреживеем бедата на нашите ближни и не положим усилия да им помогнем в техните нещастия.
Да, Христос е станал човек, за да можем ние да намерим своето място на небесата. Но никой от нас няма да може да достигне до това Божествено място, ако не стане, подобно на Христос, истински човек благодарение на действието и подкрепата на Светия Дух. Затова нека бъдем винаги бдителни, винаги внимателно да се вслушваме за гласа на ангелите, ако ни попитат: „Какво стоите и гледате към небето?” Амин.