Catholic-news

Дъжд и вятър настъпват над Мадрид. Бенедикт ХVІ е принуден да прекъсне речта си пред два милиона младежи, събрали се в пространството на военното летище в испанската столица. Когато бурята стихва Папа Ратцингер решава да не продължава със словото си. Поздравява младежите на различни езици, отива зад сцената, за да облече богослужебните дрехи и изпраща спикер, който да помоли за тишина, за да се подготвят всички за „централния момент” на бдението: евхаристичното обожаване. И тишината е впечатляваща.
Много от двата милиона млади хора падат на колене и започват да се молят с Папата пред огромната дарохранителница, поставена в центъра на сцената. Това е своеобразно чудо. Чудо, защото то веднага прави видима същността на християнството, крайния източник на християнския факт: това не е нито слово, нито набор от понятия, нито богословско разсъждение, а едно реално присъствие. Едно присъствие, което младежите в Мадрид със своята тишина, със своята молитва и със своето обожаване показаха, че желаят да приемат. В центъра не е някаква човешка инициатива, нито лидер, който екзалтира масите, нито пък пасторален проект, разработен на някое бюро. В центъра е една Хостия, инициативата на един Друг, жертвата на един Друг, повикът на един Друг.
И тук се крие вторият важен момент от бдението в Мадрид, а погледнато по-общо – и на цялата Световна младежка среща: Папа Бенедикт ХVІ прави всичко, за да предотврати превръщането си в главен герой на събитието. Това, което му е на сърце, е младежите да се изправят пред тайната на Христос, така че да срещнат истинския герой – онзи Исус, Който е фундамент на същата тази Петрова мисия. Папата почти се смали, за да подчертае величието на Онзи, Чийто наместник е на земята. И това не е омаловажаване фигурата на Папата, а един израз на вярност към получения мандат. Бенедикт ХVІ не абдикира от собствената си роля, просто напомня, че Папата има за цел само и единствено да показва на хората пътя, който отвежда към Христос.
От това се поражда и едно последно наблюдение. Бенедикт ХVІ е и често е представян като Папата на великите речи, на големите размишления, на фините богословски прозрения. И това е вярно. Но не това е нещото, което улавя сърцевината на понтификата на Йозеф Ратцингер. Световната младежка среща, със своя Кръстен път, с влизащия в изповедалнята Бенедикт ХVІ, с бдението и съботното обожаване, показва на пластове, че сърцето на този понтификат е Литургията. Литургията като „празник на вярата”, като централен момент за среща с Христос, като космическо събитие, което обединява небето и земята, божественото и човешкото, вечното и временното. В известен смисъл силната буря, която се разрази над Мадрид, бе провиденциална: не защото „отмени” толкова чаканата реч на Папата, но защото на практика задължи всички да се съсредоточат върху същественото, върху онова, което наистина е ценно. И това, което присъстващите в испанската столица младежи наистина ще запомнят, не са някакви думи, а красотата на едно присъствие, което променя живота.

Джантео Бордеро, Ragionpolitica.it
Превод: Католически новини
Забележка: Изреченията в удебелен шрифт са направени от самия автор