Catholic-news

Евхаристията преобразява всекидневния ни живот, а истинската евхаристична духовност може да стане път за изграждането на братски отношения в обществото. Това е основната мисъл, съдържаща се в Папското послание до участниците в 25-ия Национален Евхаристичен конгрес в Италия, който бе закрит на 11 септември, неделя, в град Анкона, област Марке.
Анкона е един от главните италиански пристанищни градове по адриатическото крайбрежие с население 100 хил. души. Съвременният му индустриален център е в съседство с многобройни старинни паметници, някои от които са от времето на Античността. Градът е основан като гръцка колония през V в. пр. Хр. и благодарение на своето разположение бързо придобива важно значение, което е в основата на неговото развитие. Свидетелство за този разцвет е извисяващата се над града базилика в романски стил – катедралата „Св. Кириак” (Св. Юда Кириак – йерусалимски мъченик от ІV в.). Въпреки това в наше време градът изпитва множество социални проблеми, сред които е и безработицата, задълбочаваща се и поради световната финансова криза.
Папската Литургия, с която бе закрит Националния Евхаристичен конгрес, бе отслужена на територията на пристанищно-корабостроителния комплекс. В нея взеха участие около 100 хиляди души. С Папа Бенедикт ХVІ съслужиха кардинали и местни духовници.
В приветственото си слово към Светия Отец архиепископът на Генуа и председател на италианската Епископска конференция, кардинал Анджело Баняско, отдели специално място на обширното измерение на Евхаристията. Според кардинала нейното преживяване в радост може да стане съществен елемент на обновяването на скъпоценното наследство на вярата, за която в нашия секуларизиран свят се правят опити да бъде третирана като „лично дело”. Между другото връзката на Евхаристията с всекидневния живот позволява Благата Вест за християнската вяра да бъде отнесена до най-тъмните ъгълчета на човешкото съществуване, подпомага разрешаването на житейските проблеми, помага животът да бъде видян като дар, както и общото благо, подчерта още кардинал Баняско.
В проповедта си Папа Бенедикт ХVІ определи християнската вяра като трудна, но и необходима задача, поставена пред човека. Съвременниците на Христос, в това число апостолите и свидетелите на чудото с умножаването на хлябовете, също са считали думите на Спасителя за „трудни”, поради което само неколцина са можели да ги приемат. Въпреки това само ако се отворим за Бога и приемем Неговите дарове, само тогава ние наистина се освобождаваме от всякакви ограничения и ставаме способни да служим на братята.
„Странни думи!”. Странни, защото човекът е подложен на илюзията, че самостоятелно може „да превърне камъните в хляб” – продължи Папата. Някои идеологии, отхвърлящи Бог или допускащи Го само в качеството на „личен избор”, без да имат влияние върху обществения живот, се съсредоточават изключително върху политическата и икономическата организация на социума. Въпреки всичко историята неопровержимо доказва, че ако дейността, насочена към осигуряване на прогреса, материалното благополучие и мирното съществуване на човечеството се провежда отделно от Бог и Неговото Откровение, тя самата става „камък вместо хляб”. Хлябът е „плод на човешките ръце” и неговото производство е в сферата на нашите компетенции и нашата отговорност. Но хлябът е и „плод на земята”, която се нуждае от слизащите от небесата слънчева светлина и дъждовна влага, поради което той е и дар, за който трябва да се молим. Разбирането на това обстоятелство ще ни избави от горделивост и ще ни насърчи с детска вяра да просим: „Отче наш…, дай ни днес насъщния ни хляб”.
По-нататък Светият Отец подчерта, че човек със свои сили не може да подобри живота си. Само Евхаристията, т.е. благодарността към Бог за всички Негови дарове, открива пред нас пътя за истинското поправяне. Христос ни дари Сам Себе Си в качеството Си на храна. По време на Тайната вечеря той събра целия Свой живот в един молитвен жест, благославяйки Бога и благодарейки Му за великия дар на любовта към Сина. Отговор стана Новият завет в кръвта на Спасителя, принесъл Себе Си в жертва на Кръста. Чрез сакраменталното служение на Църквата ни е даден достъп до тази Жертва, която в пълна мяра ни открива Божествената реалност.
„По какъв начин от Евхаристията можем да стигнем до признаване първенството на Бога във всекидневния живот?” – този риторичен въпрос зададе Папата по време на проповедта. И даде отговора: „Скъпи приятели! Евхаристичното общение разбива на пух и прах нашия индивидуализъм, съединява ни в един дух с умрелия и възкръснал Христос, утвърждава ни в Него, по най-дълбок начин ни съединява в братята в Тайнството на единството, което е Църквата. В нея един Хляб превръща мнозина в едно тяло. По този начин стават реалност думите от древната молитва на християнската общност, записани в Дидахето: „Както този хляб, преломяван и разпръснат по планините, бе събран в едно цяло, така нека Твоята Църква бъде събрана от най-далечните краище на земята в едното Твое Царство”. Бенедикт ХVІ подчерта, че историята на Църквата е дело на мъжете и жените-светци. Техният живот става красноречив знак за това, че общението с Христос, евхаристичното общение, ражда една нова, по-дълбока отговорност за цялото това измерение на живота в общността. Плод на това е истинският социален прогрес, в центъра на който е човешката личност, преди всичко личността на бедния, болния, отхвърления…
„Да се храним с Христос – ето истинското лекарство срещу равнодушието към нуждите на братята. Ето го залогът за встъпването в логиката на любовта и дара на Кръстната жертва” – заключи Папа Ратцингер. „Този, който преклони колене пред Евхаристията, който приема Тялото Господне, не може да остане във всекидневния живот равнодушен към несправедливостта, жертви на която стават хората. Такъв човек ще се смили над нуждаещите се, ще сподели хляба си с гладните, ще напои жадните, ще облече голия, ще посети болния и затворника. Във всеки човек той ще съумява да вижда същия този Господ, Който не се поколеба да принесе Сам Себе Си в жертва за нас и за нашето спасение. Поради тази причина евхаристичното благочестие е най-истинската противоотрова, избавяща ни от индивидуализма и егоизма, с които е белязан всекидневния ни живот”.
След края на Светата Литургия Бенедикт ХVІ, заедно с хиляди вярващи, измоли неделната молитва „Ангел Господен”.

Източници: Sibcatholic, www.news.va