Catholic-news

Генералната аудиенция, която Папа Бенедикт ХVІ даде на 14 септември 2011 г. в аула „Павел VІ” на Апостолическия дворец във Ватикана, бе посветена на 22-и псалм, в който се описва драматичното положение на невинно преследван човек. Този псалм има ярка христологична окраска – каза Бенедикт ХVІ, който призова вярващите да не губят доверие в Бога, дори когато изглежда, че Той отсъства. 22-и псалм е една „усърдна и трогателна молитва” – добави Светият Отец. „Той ни отвежда в подножието на Исусовия Кръст, за да преживеем отново Неговите страдания и споделим плодотворната радост от Възкресението”.
„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик. Боже мой! Викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира”. В този псалм – каза Папата – пред нас е представен образа на невинно преследван човек, обкръжен от врагове, които желаят неговата смърт. И макар в своята молитва той нито за миг да не отхвърля надеждата, в нея мъчителното настояще се редува с утешителните спомени за миналото. Викът на псалмопевеца е вик към Бога, Който изглежда сякаш е далеч от него, напуснал го е.
„Бог е безмълвен и това мълчание разкъсва душата на молещия се. От непрекъснато търси някакво слово, някаква помощ, но те не идват. Бог изглежда така далечен, отсъстващ, забравил за него”. Ако Бог не отговаря – подчерта Светият Отец – „викът за помощ се губи в празното, а самотата става нетърпима”. Псалмопевецът обаче не може да повярва, че Господ го е оставил. Той търси контакт, търси „отношение, което да донесе утеха и спасение”. Неговият изначален вик „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” е подет от Евангелията от Матей и Марко като възглас на Исус, умиращ на Кръста. „Той изразява пълното отчаяние на Месията, Божия Син, посрещащ трагичната смърт – реалност, изцяло противоположна на Господа на живота. Изоставен от почти всички приятели, претърпял предателство и отхвърляне от страна на учениците, заобиколен от зложелатели, Исус се намира под угнетяващото бреме на една мисия, преминаваща през унижение и унищожение. Ето защо Той вика към Отца и Неговото страдание съдържа в себе си болезнените думи от псалма”.
Викът на Исус обаче не изразява безнадеждност, както не изразява безнадеждност и викът на псалмопевеца, описващ тежкия си път в молитвеното прошение. Ето че той се насочва към хвала, към упование в Божествената победа. „Макар мъчителната молитва на Исус да носи в себе си цялата тежест на неописуемото страдание, тя се отваря към сигурността на славата… В своите мъки, послушен на Отца, Господ Исус преминава през изоставеността и смъртта, за да достигне до живота и да го дари на всички вярващи”. Привидното отсъствие на Бог, Неговото мълчание се противопоставят на присъствието и близостта, придружаващи човека цял живот. Псалмопевецът признава тази близост, тази любов, но той чувства и застрашаващата близост на враговете. Техният образ ни насочва към нещо животинско, което овладява човек, нападащ своя брат. И само спасителната намеса на Бог е способна да върне човека към неговата човечност.

Източници: www.news.va, Radio Vaticana