Catholic-news

Пресконференция на борда на самолета
Както обикновено, началото на папското посещение бе предшествано от пресконференция на борда на самолета. На Папа Бенедикт ХVІ му бяха зададени въпроси за „немските му корени”, за това какво мисли за протестите срещу неговата визита, както и какво би искал да каже на хората, които имат намерение да напуснат Католическата Църква.
Светият Отец подчерта, че отливът от вярата в наше време се дължи на много причини. „Аз мога да разбера, че, изправени пред лицето на престъпления, като например сексуалната експлоатация на непълнолетни от страна на свещеници, роднините на жертвите биха казали: „Това вече не е моята Църква. Църквата трябва да бъде хуманизираща, нравоучителна сила. А щом нейните служители правят подобни неща, аз повече не мога да остана в Църквата”. Папата обаче призова Църквата да бъде разглеждана не като една от многото създадени от хората организации, а като дело на Господ и като постоянно изграждан „Божи народ”. Обновявайки своето разбиране за Църквата, ние ще можем ефективно да се противопоставим на негативните явления в нейното лоно, без при това да изпадаме в изкушение.
По отношение на протестите срещу неговото посещение Папа Бенедикт ХVІ отбеляза, че в едно свободно общество всеки е свободен да изрази своите виждания. Трябва да си даваме сметка, че в съвременното общество вървят процеси на секуларизация и съществува едно мощно противодействие на католицизма. Всичко това се задълбочава още повече в Германия, която има сложна история на отношенията си с Католическата Църква. „Но въпреки протестите, които са напълно естествени и които трябваше дори да се очакват, достатъчно много хора ме очакват радост. Те са отворени за светлината на вярата, жадуват да познаят Бога и заедно да пристъпят към бъдещето, осъзнавайки че Бог ни държи за ръка и ни посочва пътя. Затова идвам в моята Германия с добро настроение. Щастлив съм, че ще мога да предам Христовата вест от себе си на родината” – каза Папата на борда на самолета.
Светият Отец специално изтъкна пред журналистите, че визитата му ще премине под знака на икуменизма.

Берлин приветства немския Папа
Самолетът на италианската авиокомпания Alitalia се приземи на берлинското летище „Тегел” в 10.16 ч. местно време. Папата бе посрещнат според протокола за посрещане на държавен глава – с артилерийски салюти и с почетен караул. Във всички берлински църкви в този момент забиха камбаните. При слизането от самолета Папа Бенедикт ХVІ бе приветстван от федералния президент Кристиан Вулф и съпругата му и от федералния канцлер Ангела Меркел. Сред посрещачите бяха министри от кабинета, апостолическият нунций в страната монс. Жан-Клон Перисе и епископите на трите града, включени в програмата на папската визита – епископа на Берлин монс. Райнер Мария Вьолки, епископа на Ерфурт монс. Йоахим Ванке и епископа на Фрайбург монс. Роберт Цолич, който е и председател на немската Епископска конференция.

Държавна церемония по посрещането
Първият ден от престоя на Светия Отец в Германия бе с предимно политико-държавен характер. От берлинското летище Папата се отправи към президентския дворец „Белвю”, където бе устроена тържествена церемония по посрещането. На специално инсталирани трибуни се бяха събрали повече от 1100 гости – представители на света на политиката, бизнеса, както и епископи от действащите в Германия конфесии – католицизъм, протестантство и православие. В приветственото си слово президентът на Германия Кристиан Вулф подчерта, че Бенедикт ХVІ е дошъл в своята родина. Историята и културата на Германия в значителна степен е резултат от християнството. Германия е и родина на свидетели на вярата и мъченици на нашето време като пастор Дитрих Бонхьофер, отец Бернхард Лихтенберг, монахинята Едит Щайн. „Свети Отче, Вие дойдохте в страна, която преди 22 години преживя чудото на мирната революция и обединението. Без Вашия предшественик Йоан-Павел ІІ, без католическите работници в Полша и без християните в ГДР, предоставили убежище на стремящите се към свобода, тези промени не биха били възможни. Благодаря за тях от все сърце!”. В същото време президентът отбеляза, че съвременна Германия е страна, в която Църквата отново трябва да определи мястото си в плуралистичното общество. Църквата следва постоянно да си задава въпроси. Например такива като: „Отнасям ли се с милосърдие към онези хора, чийто живот не е изцяло успешен? Мога ли да призная собствените грешки и грешките на своето духовенство? Какво правя, за да бъде преодолян съществуващия в Църквата разкол?”.
На свой ред в своето слово Папата предложи размишление за същността на свободата, за това, че истинската свобода става възможна само там, където е връзката с Бога. „Свободата изисква по-висша инстанция – каза Папата. – Истинската гаранция за нашата свобода трябва да се разглежда от гледна точка на факта на съществуване на ценности, които никой не би могъл да манипулира”. Така разбрана, свободата се нуждае от религията, която гарантира връзката й с истината и доброто. Бенедикт ХVІ подчерта, че въпреки държавния характер на неговото посещение, той има намерение да обсъжда не само политически и икономически проблеми, но най-вече „да се срещне с хората, за да им говори за Бога”.
Първата реч на Папата на родна земя бе придружена от бурни и продължителни аплодисменти. Самият оратор не скри, че е трогнат. Сърдечно усмихвайки се, той прегръщаше един след друг свои стари приятели и познати. След това Бенедикт ХVІ и президентът Вулф беседваха „на четири очи”.
Малко след това Светият Отец пристигна в Берлинската католическа академия, а в резиденцията на Епископската конференция проведе среща с канцлера Ангела Меркел и съпруга й Йоахим Зауер.

Папска реч в Бундестага
Главното събитие на първия ден от посещението на Папата в Германия бе речта му в Бундестага. Това бе първо изказване пред парламента на Римски Папа в цялата история на Германия.
Въпреки по-рано появилите се съобщения за бойкот на папското слово от страна на редица депутати от фракциите на социалдемократите, посткомунистите и зелените, залата напуснаха само десетина парламентаристи. Освен депутатите от Бундестага в залата бяха и депутатите от Бундесрата (горната камара на парламента), повечето министри и някои епископи. Присъстваха и представители на протестантските и православните Църкви.
Пръв взе думата председателят на Бундестага Норберт Ламерт. Той отбеляза факта, че Германия е страна, формирана както от християнството, така и от религиозните войни. Християнските идеи са оказали известно влияние и върху действащата немска Конституция, в чийто преамбюл се споменава за „отговорността пред Бога и хората”. Председателят на немския парламент подчерта, че твърде много хора биха желали „първият от времената на Реформацията понтификат на немски Папа да бъде белязан не само от продължаване на икуменическия курс, но и да се характеризира с отчетливи стъпки към преодоляване вътрешното разделение на Църквата”. „Сградата на Райхстага, в която сме се събрали сега – напомни председателят на немския парламент – е историческо място, свидетел на възходите и паденията на парламентарната демокрация. Една от съществените причини за това падение бе отсъствието на търпимост, чийто жертви главно се оказаха гражданите от еврейски произход”. Според германския президент именно християните не само са отвръщали поглед, но и пряко са дискриминирали, преследвали, унижавали и убивали евреи. Ето защо бе много важен фактът, че Папата се срещна с еврейската общност точно в сградата на Бундестага.
В словото си Папа Бенедикт ХVІ се спря на основите на правовата система. Библията ни учи, че целта на християнската политика е осигуряване на справедливостта. Цар Соломон, качвайки се на трона, се молел с думите „дай на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое зло” (3 Цар 3, 9). Св. Августин пише, че държава, която пренебрегва справедливостта, прилича на „шайка разбойници”. Немците знаят това от собствен опит, преживявайки „противопоставянето на властта на правото, премахването на правото от властта”, в резултат на което държавата се превърна в заплашваща мира „добре организирана банда”. Днес човек може да стигне до невъобразимо голяма власт. Той „е в състояние да унищожи света и да манипулира собствената си природа”. Затова по основополагащите въпроси, пряко засягащи човешкото достойнство, решенията не могат да се вземат с просто мнозинство от гласовете. Необходимо е търсенето на критерии за истината. По-нататък Светият Отец припомни, че християнството вижда като източник на правото естествения закон и разума. То е възприело философската концепция за естественото право. Този подход намира отражение в приетата след Втората световна война Всеобща декларация за правата на човека, както и в немската Конституция. И едва през последните петнадесет години ситуацията драматично се промени, доколкото понятието „естествено право” бе подменено в полза на позитивистките концепции. Папата призова към открита дискусия на тази тема, отбелязвайки че позитивният мироглед, въпреки всички свои достойнства, води до обедняване на хоризонта на човешката мисъл и не позволява на човека да стане изцяло самия себе си. Ние трябва да се опираме на все по-богатото културно наследство на Европа.
„Въз основа на убеждението за съществуването на Бог-Творец бяха развити идеите за правата на човека, равенството на всички хора пред закона, неприкосновеността на достойнството на всяка отделно взета човешка личност, отговорността на човека за неговите действия. От всичко това е обусловена нашата културна памет. Игнорирайки я или виждайки в нея изключително само миналото – това означава да импутираме интегрални елементи от нашата култура, лишавайки я от цялост. Културата на Европа се е родила от срещата на Йерусалим, Атина и Рим, от срещата на Бога на Израил с философската мъдрост на гърците и правната мисъл на Рим. Тази тройна среща обуславя дълбоката идентичност на Европа” – каза още Светият Отец в речта си пред Бундестага.

Среща с еврейската общност
Срещата на Папа Бенедикт ХVІ с еврейската общност се състоя в сградата на Бундестага, веднага след края на парламентарното заседание. Председателят на Централния еврейски съвет в Германия Дитер Грауман благодари на Светия Отец, че въпреки наситената програма на посещението, е намерил време за среща с евреите. Грауман благодари на Бенедикт ХVІ и за последователната подкрепа на юдео-християнския диалог. Грауман спомена за някои „скърби”, понасяни от немските евреи, като например проблема с льофевристите (той ги нарече „въплъщение на фанатизма, фундаментализма, расизма и антисемитизма”), молитвата на верните, която се моли по време на Великата седмица, както и перспективата за беатификацията на Папа Пий ХІІ. В заключение Грауман изрази надежда за успешно продължаване на диалога със Светия Престол, който бе започнат и бе подкрепян от Бл. Йоан-Павел ІІ. „Ние знаем, че и Вие, Ваше Светейшество, решително поддържахте неговия курс, а сега вече по собствен избор вървите по същия път” – заключи председателят на Централния еврейски съвет в Германия.
От своя страна Бенедикт ХVІ подчерта, че ужасите на нацизма станаха възможни там, където се случи отдръпване от Бога на Авраам, Исаак и Яков и Бог Исус Христос. Адолф Хитлен като „езически идол” посегна на мястото на библейския Бог. Отказът от отдаване дължимото на този Бог неминуемо води и до отказ от отдаване дължимото на човешкото достойнство.
Според Папата през последните години християните все повече и повече осъзнават вътрешната си връзка с юдаизма. „В историята на спасението няма никакви разриви – спасението започва от юдеите” – подчерта Папата. Той дори призова към по-интензивен диалог в изучаването на християнския Стар Завет и юдейския Танах. „Този диалог е необходим, за да се утвърдим в нашата обща надежда сред секуларизирания свят. Без такава надежда обществото се дехуманизира”.

Литургия на Олимпийския стадион в Берлин
Последната точка от програмата за първия ден бе Литургията на Олимпиящадион в Берлин, в която взеха участие повече от 70 хил. „Църквата е най-прекрасният от Божиите дарове” – бе една от основните мисли на Бенедикт ХVІ в проповедта му.