Catholic-news

Ден трети от апостолическото посещение на Папа Бенедикт ХVІ в родната Германия. Утрото започна с тържествена Света Литургия на площада пред катедралата в Ерфурт. В Светата Евхаристия взеха участие над 30 хил. вярващи. Те можеха да бъдат и повече, но заради повишените мерки за сигурност местните власти върнаха поканите на още 15 хил. души, на които бе препоръчано да участват във вечерната молитва предишната вечер в Етцелбах.
Не мина и без инциденти. Някакъв мъж открил стрелба по папската охрана от своя апартамент. Въпреки по-ранни съобщения, никой не е бил ранен, а нападателят е задържан от полицията. Всичко това се е случило два часа преди Литургията.

Света Литургия в Ерфурт
В проповедта си Папата напомни, че гражданите на ГДР е трябвало да се преживеят две диктатура – «зверския» фашизъм и «червения» комунизъм. Последствията от тези времена се усещат и днес, особенно в религиозната и интелектуалната сфера. Повечето източни немци и преди са били далеч от вярата в Христос и принадлежността към Църквата. Но през последните двадесет години бе направено и много добро. По-конкретно, бяха премахнати ограниченията върху енорийската дейност, бяха реставрирани и построении нови храмове и енорийски центровее, бяха реализирани и се реализират инициативи от пастирски и общокултурен характер. «Все пак обаче това дали води до израстване във вярата? – продължи Папата. – Може би дълбоките корени на вярата и християнския живот трябва да се търсят не в социалната свобода, а някъде на друго място? Къде се намираме ние в настоящия момент? Много католици са запазили верността си на Христос и Църквата въпреки тежките ситуации на външно угнетение. Те са били готови да понесат лични жертви, за да живеят своята вяра».
По-нататък Бенедикт ХVІ обърна внимание на присъстващите върху обстоятелството, че ние вярваме винаги заедно с другите хора. Разбира се, по дара на вярата ние сме преди всичко задължени на Бога, но също сме задължени и на онези хора, които са повярвали по-рано от нас или заедно с нас. Важен е обменът на духовни дарове, който се осъществява в цялата Църква.
«Ако съумеем да се отворим за всички свидетелства на вярата през цялата история и в цялата Църква, то католическата вяра, в това число и като обществена сила, ще има бъдеще в Германия. Политическите промени от 1989 г. в нашата родина бяха мотивирани не само от стремеж към по-добро материално ниво на живот и към свобода на придвижването, но до голяма степен – от стремежа към правда. И този стремеж стремеж бе подкрепян в това число и от тези хора, които безотказно се посветиха в служба на Бога и ближния, готови да пожертват живота си. Нека тези хора, както и свързаните с вашите земи светци, вдъхнат в нас мъжество и ни помогнат правилно да се възползваме от новата ситуация. Ние не искаме да търсим убежище изключително в личната вяра, ние искаме отговорно да се ползваме от завоюваната свобода».

Пред Светите Дарове в катедралата във Фрайбург
След Литургията Папата отлетя със самолет за западната част на Германия, към Фрайбург, провинция Баден-Вюртенберг. След като премина по улиците на града с папамобила Папата прекара около половин час в катедралата на Фрайбург, където се моли пред Светите Дарове, след това приветства събралите се верни на площада пред храма (около 20 хил. души) и напомни за мотото на своето посещение: «Където е Бог, там е бъдещето».

Срещи във Фрайбург
По-късно във Висшата духовна семинария във Фрайбург (Collegium Borromeum) Светият Отец проведе редица срещи – с бившия канцлер Хелмут Кол, с 12 представители на православните общности в Германия, с възпитаници на семинарията.

Католическо-православният диалог
При срещата с православните християнски водачи Папата сърдечно поздрави председателя на Конференцията на православните епископи в Германия митрополит Августинос. Митрополитът се обърна към Светия Отец най-напред на гръцки, а след това на немски с думите: «Благословен идващият в името Господне!» (Мт 21, 9). Православният водач информира Римския Епископ за учредената през миналата година в Германия Конференция на православните епископи, като отбеляза близостта в разбирането на характера на Църквата при православни и католици, и цитирайки книгата на Бенедикт ХVІ «Исус от Назарет», спомена за култа към Пресвета Богородица и в двете Църкви. От своя страна Светият Отец припомни, че именно православните, от богословска гледна точка, са най-близки до католиците: и двете Църкви са наследници на християнската структура от първите векове. Бенедикт ХVІ изрази надеждата си, че «вече не е чак толкова далеч деня, когато ще можем отново, както тогава, заедно да празнуваме Евхаристията». Папата с удовлетворение отбеляза нарастването на броя на православните в Европа. В Германия днес те са около 1,6 млн. вярващи. Православните християни станаха интегрална част от западноевропейското общество, обогатявайки неговата християнска същност. Бенедикт ХVІ изрази подкрепа за предстоящия Всеправославен Събор, както и за процесса на католическо-православния диалог. Той припомни, че лично е участвал в този диалог в качеството си на професор по теология и архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг, което му е позволиво да научи повече за православието и да го обикне. Папата призова към продължаване на богословските дискуссии, особенно за ролята на Приемника на Св. Петър. В тази връзка може да се окаже полезно предложението на Бл. Йоан-Павел ІІ за разграничаване между същността на папския примат и формата на неговото осъществяване.
Бенедикт ХVІ изтъкна необходимостта от съвместно свидетелство на вярата от страна на всички християни, както и участието им в обществения живот. В центъра на вниманието трябва да бъде чудото на Боговъплъщението, на което се базира достойнството на всяка човешка личност. Утвърдени във вярата, християните трябва да защитават човешкия живот, традиционните семейни ценности и те самите да допринасят за изграждането на едно общество, което има бъдеще.
Денят завърши с младежко молитвено бдение на фрайбургското летище.