Catholic-news

Последната точка от програмата на папското посещение в Германия предвиждаше среща с католически социални активисти. Мястото на събитието бе Концертхаус във Фрайбург. Сред почти хилядата присъстващи бе и президентът на страната Кристиан Вулф, както и представители на академичните, културните, финансовите и медийни среди, делегати от работодателски организации, синдикални съюзи, епископи, свещеници и богопосветени лица. Председателят на немската Епископска конференция и архиепископ на Фрайбург монс. Роберт Цолич спомена за приноса на всички тях в живота на страната, както и в живота на Църквата. «Нямам възможност да представя сега всички събрали се поименно, защото сте достатъчно много – каза той. – Но всички вас ви обединява една обща дейност. Вие сте тези, които формирате нашето общество, като при това черпите сили и вдъхновение от вярата в Бога. Благодаря за вашата активност, нашето общество става по-солидарно, справедливо и благоразположено към човека».
«Ето че вече няколко десетилетия отбелязваме снижаване равнището на религиозните практики. – каза Папа Бенедикт, обръщайки се към събралите се. – Наблюдаваме как все повече кръстени напускат Църквата. И тогава възниква въпросът: трябва ли да се промени Църквата? Може би пък тя трябва да приспособи своите ръководни органи и структури към изискванията на нашето време, за да бъде чута от живеещите в търсения и съмнения съвременници? Да, причини за промени има, както и необходимост от тях. Към непрекъсната промяна са призвании както отделните вярващи, така и общността. Църквата трябва всеки път отново и отново да се утвърждава в своето пратеничество. Това изискване произтича от тайната на Божията любов. Смисълът от съществуването на Църквата се състои изключително в това да бъде оръдие на изкуплението, насищайки света с Божието Слово, претворявайки го в единение с Божията любов. Въпреки това в историята ние наблюдаваме обратната тенденция. Църквата, започвайки да се приспособява към този свят и неговите критерии, става в известен смисъл самодостатъчна. В този случай тя ще отделя повече внимание на организационния и институционален момент, зяменяйки с тях отвореността към Бог, света, човека. За да бъде в състояние да изпълни своята задача, Църквата трябва отново и отново да полага усилия, отдалечавайки се от «духа на света». Тя трябва да усвои Христовите думи: «Те не са от света, както и Аз не съм от света» (Ив 17, 16). В определен смисъл историята идва на помощ на Църквата, пораждайки различни «епохи на секуларизация», които в определен смисъл подпомагат нейното очистване и вътрешно реформиране. Секуларизацията, като например конфискуването на църковната собственост, отмяната на привилегиите и т. н., бе свързана с поредния етап на дълбоко освобождаване на Църквата от света. Лишавайки се от земните си богатства, Църквата отново се върна към своята земна нищета. Историята е свидетел, че мисията на отдалечилата се от света Църква изглежда по-убедителна. Освобождавайки се от ненужната грижа за земните си, политически функции, Църквата получава възможността с по-голяма истинност и съвсем по християнски да се посвети на целия свят, изцяло да му се открие. Тя получава възможността с по-голяма искреност да служи на известяването на Божията слава, както и на благото на човека. Тя се открива на света, не с цел да привлича хората към някаква претендираща за власт организация, а за да върне хората към самите тях. Защото тя ги води към Този, за Когото всеки от нас в повторение на думите на Св. Августин може да каже: «Той е толкова близо до мен, колкото аз самия» (срв. Изповеди, 3, 5, 11).
Цялата реч на Папата, до самия край, бе посветена на ролята на Църквата в света. Заключението на Светия Отец бе, че Църквата трябва да скъса със светското в нея самата, без това да означава да се отдели от света.
По-късно вечерта Папа Бенедикт ХVІ излетя със самолет за Рим.