Catholic-news

Проповед за 26-а Обикновена неделя

„Как ви се струва?” – така Исус започнал притчата за двамата синове. Той разказал на събралите се пред Него хора история, която не оставяла никакви съмнения. Тогава какъв бил смисълът от поставянето на този въпрос? Това бил педагогически ход, който трябвало да подтикне слушателите към самостоятелно мислене, а разказаната притча имала за цел да стане само едно огледало, в което слушателите да могат добре да се огледат. Те с лекота дали оценка за поведението на двамата синове. Дали обаче същите тези хора, които по същество постъпват по същия начин като героите от притчата, биха могли със същата лекота да дадат такава оценка и за себе си? Трябва да признаем, че такова огледало, в което всеки да може да се огледа, е крайно необходимо на всекиго от нас. Лесно е да даваш оценки за поведението на другите хора, в това число и на тези двама синове от притчата, като гледаме отстрани. Колко по-трудно е обективно да оцениш самия себе си.
Не е нужно да ходим далеч, за да намерим примери. Цар Давид се разгневил на богаташа от историята, която му разказал пророк Натан, без да вижда, че става дума за самия него (срв. 2 Цар 12, 1-5). Момичето се учудва, че родителите не му разрешават да излезе навън „на природа”, където ще бъде в една палатка с приятеля си и ги уверява, че няма да правят нищо лошо. Но може би същото това момиче не би се учудило, ако майка й бе казала, че може да излезе с колега по работа, и също нищо лошо няма да се случи? Когато си здрав може да побеснееш, когато разбереш, че някой е дал подарък на лекар с молба по-внимателно да се отнесе към пациент. Колко по-различно обаче би се отнесъл към подобна постъпка този, който знае, че е на границата между живота и смъртта, а цялото му бъдеще е в ръцете на лекаря. Има една потресаваща история за един човек, който загубил всичките си близки по време на Втората световна война. Той станал моряк. И по време на един престой в пристанището тръгнал към публичния дом (често правел така). Завързал разговор с наетата за час проституираща жена и тогава станало ясно, че това била… родната му сестра, която той смятал за загинала. В същия този миг той избухнал в бесен гняв по отношение на всички мъже, които се били възползвали от нея. Но секунда по-късно вече осъзнавал, че и той е като тях! Ето колко различно оценяваме собственото си поведение и поведението на другите хора.
Затова е толкова важен въпросът на Исус: „Как ви се струва?”. Исус се надява, че слушателите Му ще помислят. Той не иска проповядваните от Него ценности да са като наложени отвън. Иска хората сами да проумеят тези ценности и да ги приемат като свои собствени. Така Исус възпитава „хора на съвестта”, както един път ги нарече Йоан-Павел ІІ.
Лицемерието е грозна болест, която покосява съвестта. Лицемерието не първия син се състояло в това, че той показал смирение, а на практика не послушал баща си. В наши дни е очевидно, че можем да спазваме видима религиозност и дори да изпълняваме множество религиозни практики (утринна и вечерна молитва, литургия в неделните дни и т.н.), а в същото време в сърцето си да сме много далеч от изпълнението на Божията воля, изразена например в Неговите заповеди или в произтичащите от християнското призвание задължения (защо имаме толкова много разводи?; защо толкова деца израстват емоционално недоразвити, само защото в семействата им липса единият от родителите?). А на външен вид всичко може да изглежда напълно нормално. Всъщност в центъра на религиозния живот е покорността на Бог и Неговите намерения, отнасящи се до нашия живот. И тази покорност трябва да е видна в постъпките.
На този фон в днешното Евангелие звучат думите на Исус, които ни хвърлят в шок: „Митарите и блудниците преварват ви в Царството Божие”. С какво тези митари и блудници са по-добри от нас? С това, че те не могат да си дават вид, че всичко им е порядъчно. Те прекрасно осъзнават, че са изправени пред алтернатива – или ще направят радикално обръщане на своя път, ако срещнат някой, който да им хвърли „спасителното въже”, или окончателно ще потънат в злото. И ако те съзират това спасително въже в Исусовото послание, се хващат за него толкова здраво, колкото могат.
Защото Бог не е заинтересован от смъртта на грешника. Божието Милосърдие е способно в един миг да забрави цялото греховно минало на човека (вж. първо четиво). Бог неуморно дава шанс на човека да започне отначало. Но това е възможно само тогава, когато човек е в състояние смирено да даде оценка за себе си (вж. второ четиво). Затова е толкова важно да станем „хора на съвестта”.

Отец Войчех Загроски, CSsR
Превод: Католически новини