И замина надалеч

8 октомври 2017, 23:50

Проповед за 27-а Обикновена неделя

Имах малък братовчед, който беше лозар. Наистина имението му не беше голямо, нито пък правеше марково вино. Но пък лозето и виното си бяха негови. И понеже навремето го посещавах често, много добре разбирам любовта на лозаря към неговото лозе, за която говори днешното евангелие. Тя е толкова страстна, че една лозарска песен, превърнала се в сватбена песен, съдържа следния въпрос: “Дали женихът ще милее за невестата си тъй, както лозарят – за лозето си?”
От дълбока древност чак до времето на Исус Израил е известен като страна с обширни процъфтяващи лозя. Лозето иска големи грижи: човек прекарва живота си в работа по него от пролет до зима: трябва да се прекопава, плеви, подрязва, пръска против вредители, пази от студа и т. н. до сезона на гроздобера. След това, докато лозето си почива, е необходима внимателна обработка на реколтата, за да се получи добро вино. Работата няма край. Такъв е човешкият труд. Но има и друго: дори и да е вложил много труд, лозарят знае, че всичко ще бъде напусто, ако Бог не благоволи да осигури подходящите климатични условия. Следователно, за да бъде лозето плодородно, са необходими едновременно добра почва, човешки труд и небесен дар.
И ако виното излезе добро, то произвежда тайнствено въздействие върху човека. Псалмистът пее, че “то развеселява човешкото сърце”. Виното обаче не е халюциногенно вещество: поражданата от него радост не е изкуствена – ако, разбира се, не се прекалява с него. За човека от древността виното притежава дори лечебно действие: то освобождава човека от комплексите му и от стреса. Затова няма нищо странно, че библейските текстове използват притчата за лозето с цел да опишат любовта на Бога към Неговия народ, която е много по-силно проявление на обичта на лозаря към лозето му. Няма нищо странно и че ако лозето не даде плод, Бог остава силно огорчен!
В днешното евангелие Исус използва същия образ, но му придава по-различен и по-богат смисъл. И в днешната притча Бог е лозарят, засадил лозето. То отново е Неговият народ и Той желае народът Му да принася плод. Бог обаче като собственик на имението го е поверил на лозари и цялата драма ще се случи именно между лозарите, които, вместо да се чувстват като стопани на чужд имот, се държат като пълновластни собственици, и действителният собственик, който им търси сметка за извършеното. Поведението на лозарите съдържа тънък намек за отношението на юдейските управници към народа. По-точно с техния образ Исус напомня как в миналото управниците са подтискали богоизбраните пророци и същевременно предвещава случилото се няколко седмици по-късно убийство на Божия Син, Негов последен Пратеник. Упрекът към управниците е най-вече за начина, по който използват народа, отнемайки му неговите плодове, вместо да му служат, за да ги увеличава. Те правят всичко друго, но не и да се вслушат в гласа на Онзи, Който “дойде, за да служи на другите, не те да му служат, и за да отдаде живота си в изкупление за всички хора”.
Но нека се върнем към полемичния заряд на днешната притча. Това, което тя отрича, е насилието. Насилие срещу Божиите пратеници – пророците. Не само тук Исус говори за това. Няколко дни по-късно Той ще възнегодува: “Горко вам, книжници и фарисеи, вие, които копаете гробове на пророците и същевременно казвате: ‘Ако живеехме по времето на нашите прадеди, нямаше да станем техни съучастници’. Вие обаче сте досущ синове на ония, които убиваха пророците». В миналото юдейските управници не са се вслушвали в предупрежденията на пророците, сега те няма да обърнат внимание и на Христовото послание и ще доведат насилието докрай. Ето защо «Той жестоко ще погуби жестоките хора, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода». Те сами произнасят тази присъда.
Вероятно ще попитате в какво се състои този плод, очакван от собственика. Евангелието не казва, но Свещеното Писание като цяло е недвусмислено: става дума за противоположността на насилието: справедливостта, правдата и най-вече взаимната любов. Тъкмо защото отричат насилието и изискват любов, пророците и Исус стават обект на насилие. По същество днешната притча изобразява цялата история на Христос. В последна сметка човешкото насилие посяга на Самия Бог. Да убиеш човек означава да искаш да убиеш Бога, да унищожиш любовта, да разрушиш живота, понеже животът, плод на любовта, е нейното друго име.
Ала на това място от Исусовото предсказание настъпва внушителен обрат: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла”. Новите лозари са именно онези, които са били жертви на насилието, всички те са отхвърлени. В Христос, Крайъгълния камък, в Сина, последния пророк, убит като останалите, в Неговото възкресение Бог разкрива абсурдността и покварата на човешкото насилие. Гледайки “Този, Когото прободохме”, можем да съградим нов народ, чийто закон е противоположен на насилието и се нарича закон на любовта.

отец Леон Пайò (Франция)
Изображение: Снимка на витраж „Милосърдния Исус“ от католическата църква „Св. Андрей“ – Калояново

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар