Catholic-news

На тържествената вечерна Света Евхаристия в катедралата “Св. Йосиф”, София, състояла се на 4 октомври по случай празника на Свети Франциск от Асизи, която бе председателствана от Папския нунций в България, Н.В.Пр. архиепископ Януш Болонек, който на олтара бе в съслужие с домакините – енорийския свещеник отец Збигниев Тенча OFM Cap. и отец Елко Терзийски OFM Cap. и с още няколко свещеници-гости, отец Сречко Римац OCD произнесе следната проповед:

Ваше Високо Преосвещенство, Апостолически нунций в Република България и Република Македония, архиепископ Януариуш Болонек, Високопреподобни о. Провинциал, преподобни отци францисканци капуцини и други отци, монахини, братя и сестри, събрали сме се днес тук да отпразнуване празника на св. Франсиск. Св. Франциск е без съмнение светец който е сред най-много познатите и почитани не само в Католическата Църква, но и при другите християни, а и от защитниците на природата. Американското списание Таймс е провъзгласило св. Франциск за човека на второто хилядолетие. Св. Франциск е почитан също при протестантите, както и при православните. Скоро е излязла и една статия на български език от известия православен богослов Оливие Клеман за почитането на св. Франциск при православните. Той разказва за някои много известни православни богослови, които много са почитали св. Франциск, а един от тях, Владимир Лоски, е смятал св. Франциск като един от своите застъпници и на децата за Рождество Христово е подарявал биографията на св. Франциск.
За никой друг светец не са написани толкова биографии и книги. За св. Франциск, за неговия живот, за неговото послание бихме могли неизмеримо много да говорим. В своето съжителство с братята Франциск е отдавал особено значение на любовта, простотата и смирението, на бедността, покаянието и милосърдието. Гордеел се, че той и неговите събратя са се венчали за „la madonna poverta” – „госпожа бедност”, тази „най-красива и най-благородна дама на света”. Слава на Бога, вие сигурно много знаете за живота и посланието на св. Франциск. И поради това, от многото неща за които би трябвало да се говори при св. Франциск и би било поучително за нас, ще се спрем само на две неща, които в същност са едно, а това е неговата неизмерима любов към Исус Христос и към Неговата Църква. Любовта към Църквата, любовта към бедните, болните, към природата, към животните, само са външната проява на онази неизмерима любов, която е имал св. Франциск към Исус Христос и към Неговия Кръст. Белезите на Исусовите страдания, Исусовите рани, които са се появили на тялото на св. Франциск, не са нищо друго освен външна проява на вътрешното пълно съединение с Разпнатия и Възкръсналия Христос. Съединението на св. Франциск с Исус Христос е било толкова дълбоко, че и неговото тяло е взимало участие в това съединение в духа. В биографиите на св. Франциск четем как се е случило това събитие – получаването на Исусовите рани, или както обикновено ги наричаме, стигми. Преди празника на въздвижение на честния Кръст, Франциск се е изкачил на планината Верна две години преди смъртта си, за да започне пост, както обикновено е практикувал в чест на Св. Архангел Михаил. Имал е голямо желание да разбере Божията воля и да прилича на Христа във всичко. Отворил е три пъти книгата на Евангелието, в името на Светата Троица и все повече е навлизал в историята на страданията на Исус, молейки усърдно да почувства в тялото си страданията на Разпнатия Христос. След това е имал едно видение, което е предизвикало в него едновременно голяма радост и голямо страдание. Господ, под вид на един разпнат серафим, му е дал да разбере, че се преобразява в образа на Разпнатия Христос. След това са се появили в плътта му признаците на Христовите страдания: раните в ръцете и нозете му, и раната на гърдите. Св. Франциск толкова е обичал Исус, че е искал във всичко да прилича на Него, а особено в Исусовия Кръст. Пътят на Кръста може да ни плаши, но без него не можем да дойдем до лоното на Троицата! Това е пътят на съвършенството, и няма друг път! Кръстът е, който съединява небето и земята! Кръстът е съвършеното място на съвършеното нестяжание, място на съвършено чиста любов, на съвършено послушание на Сина! Затова, човек който иска съвършено да живее своето призвание, трябва да поеме решително пътя на Кръста! Кръстът не е нищо друго, освен любов, която не се спира пред нищо, която не се страхува от нищо, дори и от смърт, любов, която е по-силна от смъртта! Ето защо св. Франциск толкова усърдно е молил Исус да стане напълно подобен на Него. Св. Франциск толкова се преобразил в Христа, че повече не е гледал този свят със своите човешки очи, но с Божите очи. Бедните, болните, природа, животните, е гледал с Божите очи. Св. Франциск толкова е бил съединен с Исуса, че дълбоко е живял истината на вярата, че Исус е глава на Църквата, която е Неговото тяло. За Франциск Църквата е Христос и Христа среща в Църквата. Но, това разбиране при Франсиск се е развивало от външно разбиране на Църквата до дълбоко проникване в тайната на Църквата.
Веднъж той се молел в разрушената църква „Сан Дамяно” извън града. Излязъл от църквата сигурен, че разпнатият Христос му е казал следните думи: „Франциск, възстанови моя дом, който е в руини, както виждаш.” И той е започнал да подновява църквата, но Исус е искал от него много, много повече – да поднови Неговата жива Църква, а не само сградата на църквата „Сан Дамяно”. И наистина това се е и случило чрез Франциск и неговите братя, така че с пълно право във литаниите, които молим в неговата чест, го наричаме колона на Църквата, защитник на вярата, оръжие против еретиците. По времето на св. Франциск положението в Църквата е било много духовно отпаднало и по това време във Франция, както и в Италия, се явяват различни движения, които виждайки трудното положение в Църквата, са се обърнали срещу йерахията – свещеници, епископи, папата, както и срещу учението на Църквата и са отпаднали от правоверието. И Франциск се е срещнал със същото трудно положение в Църквата, но неговия дълбок опит с Христос му е помогнал да се отнася към слабостите в Църквата съвсем по друг начин. Учил е другите на послушание и уважение към Църквата и нейните йерарси. Самият той се смятал за раб, недостоен да приеме свещенството и затова останал дякон до края на живота си. Така в своето завещание той пише:
„После Господ ми даде и дава толкова голямо доверие към свещениците, които живеят според принципите на светата Римска Църква поради тяхното свещеническо достойнство, че и дори да ме биха преследвали, искам да се обръщам към тях. И дори и да
притежавам толкова голяма мъдрост като Соломон, когато бих срещал бедните свещеници на този свят, не бих искал против тяхната воля да поучавам в енориите, в които те пребивават. И от тези, и всички други искам да се боя, да ги обичам и уважавам като мои господари. И не искам да се съсредоточавам върху греха в тях, понеже разпознавам в тях Божия Син и те са мои господари. И постъпвам така, понеже на този свят не виждам нищо с телесния поглед от Всевишния Божи Син, освен Неговото Пресвето Тяло и Пресвета Кръв, които те приемат и само те на другите раздават.” Въпреки различните слабости и грехове при свещениците и епископите, които много добре са му били известни, той никога ни най-малко не ги е осъждал, а точно обратно, винаги ги е уважавал като свои господари. Светците винаги са актуални, така и по отношение на обновяването на Църквата днес св. Франциск може изключително много да ни помага. Преди десетина дни св. Отец Бенедикт XVI е бил на посещение в Германия където са го чакали някои групи с изискване за промени в Църквата които би се състояли във външни и повърхностни неща. В своите речи Папата е посочил пътя на истинската обнова и това, което е предложил папата напълно е в съответствие с това което е направил в своето време св. Франциск. Това което е правил св. Франциск в своето време е голяма светлина и за нашето време. Голямата любов към Исус Христос, обичта към Исусовия Кръст, храненето с Исусово Тяло, любовта към Богородица и към Църквата, любовта към бедните, личната молитва. Това е програмата която ни предлага св. Франциск за подновяване на Църквата и тази програма е много актуална, както ни посочва и нашия обичан папа Бенедикт XVI. Св. Франциск, големия влюбен в Исус Христос, колона на Църквата, защитник на вярата, оръжие против еретиците, нека ни просвещава и ни наставлява в нашия път. Амин.