Catholic-news

По време на генералната аудиенция на 12 октомври 2011 г., състояла се на площад „Св. Петър” във Ватикана, Папа Бенедикт ХVІ се обърна с призив към световната общественост в отговор на насилието в египетската столица Кайро. Миналата неделя там загинаха повече от 30 православни копти. Светият Отец изрази дълбоката си скръб от трагедията, като се присъедини към болката на „семействата на загиналите и целия египетски народ, изтерзан от опитите за нарушаване на мирното съжителство между двете общности, което трябва да се запази, особено в преходния период”. „Моля вярващите да се молят тази страна да може да се радва на истински мир, базиран на справедливостта, уважението към свободата и достойнството на всеки гражданин. Освен това изразявам подкрепата си за усилията на египетските власти – както граждански, така и религиозни, в полза на общество, в което се спазват правата на всички хора и най-вече – на малцинствата, както и за благото на националното единство” – добави Папа Бенедикт ХVІ.
Пред 15-те хиляди поклонници, събрали се на площада, Светият Отец проведе вероучителна беседа, чиято основна мисъл бе вярата в Божието присъствие дори и в най-трудните и мъчителни моменти. Тази своя мисъл Папата почерпи от Псалм 125 (126).
Господ твори чудеса в човешката история: Псалм 125 (126) възпява тази увереност, която придружава хората хиляди, хиляди години. Псалмът разказва как израилтяните се връщат от вавилонско изгнаничество, като в това описание се редуват противоречивите чувства на Израилевите синови: „Който сее със сълзи ще жъне с радост. Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи”. „Народът на Завета, пръснат посред езичниците, с болка пита за Бога, Който изглежда ги е изоставил. Ето защо последващото споменаване на връщането в родината се възприема като чудно връщане към вярата, към упованието, към общението с Господ” – коментира Светият Отец. След това той добави, че страхът и радостта, светлите и тъмните страни на човешката душа намират отговор в несъкрушимата Божия намеса, която „често придобива неочаквани форми, излизащи извън пределите на човешкото въображение”. „Бог твори чудеса в човешката история. В делото на спасението Той открива на всички колко всемогъщ и милостив е Господ, прибежище на притеснения, Който не забравя воплите на бедните, обича правдата и справедливостта, и Неговата любов изпълва земята” – заключи Бенедикт ХVІ.