Catholic-news

Проповед за 29-а Обикновена неделя

В тази 29-а Обикновена неделя Църквата продължава да чете 22-а глава от Евангелието от Матей. Днес ще анализираме стихове от 15-и до 21-и. Този откъс е много известен, благодарение на фразата „отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу”. Нека се постараем да разберем защо Христос отговаря с тази фраза и какво действително означава тя.
Фарисеите се опитват да хванат Исус в някаква грешка в Неговите думи. Тях ги дразнело това как Той се държал, как говорел, какво правел. Всеки от нас дори и само един път в живота си се е дразнел от някой човек и е искал да му противоречи, да намери слабото място в твърдението на дразнещия ни събеседник. Така постъпват и фарисеите по отношение на Исус. Те изпращат при Него иродианите – т.е. поддръжниците на цар Ирод Антипа, управител на Галилея и син на цар Ирод Велики. Именно в Ирод Антипа мнозина виждали законния наследник на израилската царска династия. Макар и без основание, тъй като цар Ирод Велики дори не бил израилтянин. Но той бил подкрепян от една политическа партия – иродианите, а те били против фарисеите.
Получава се така, че срещу Исус се сплотили двете враждуващи партии. Често и ние с вас се сприятеляваме срещу общия съперник. На същия принцип, вътрешната сплотеност срещу някой външен враг често се използва от страните за поддържане на мирна обстановка в собствените предели.
И така, иродианите се приближават към Исус и започват разговор с ласкателство: „Учителю, ние знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице” (Мт 22, 16). Това е подход, типичен за враговете. Ти ласкаят и подлизурстват, докато приятелите критикуват и поправят. Враговете се стараят да упоят разума ни, да ни отслабят, за да им е по-лесно да ни въртят на малкия си пръст. А между истински приятели се установяват отношения, които не се основават на някаква украсена истина. Когато обкръжаващите ни хора започнат излишно да ни хвалят, трябва да заострим вниманието си и да се замислим, защото е много тежко да градиш истински отношения сред толкова много възхвали. Исус се защитава и им отговаря много рязко, прекъсвайки тази верига на лукавство: „Що ме изкушавате, лицемерци? (Мт 22, 18). Думата „лицемер” е предназначена за човек, който не изказва истинското си мнение, а се старае да го скрие от другите. Въпросът на иродианите прозвучал по следния начин: „Позволено ли е да се дава данък на кесаря или не?” (Мт 22, 17). Защо този въпрос е клопка? Защото той не предполага правилен отговор. Ако на този въпрос се отговори еднозначно, с „да” или „не”, то отговорът винаги ще бъде неверен. Съгласно традициите на еврейския народ е невъзможно да се отървеш от плащането на царските данъци. Това е равносилно на неподчинение на самия Бог. Но в конкретния случай управляващият страната е представител на вражеския Рим. Да плащаш данък на кесаря означава да признаеш върховенството на врага над избрания народ. На такъв един въпрос, без да попадне в капан, не би могъл да отговори нито един нормален човек.
Но Исус, както винаги, отговаря на въпроса по Свой начин. Исус никога не позволява да бъде примамен на „територията на противника”, никога не играе по неговите правила. В подобни битки е невъзможно да спечелиш, защото правилата са писани от нападащия. Точно по същия начин и човек не трябва да се опитва да победи изкушението с помощта на собствените си умозаключения или логически изводи. Защото изкушението е оръдие на дявола, а сатаната е по-умен от всички нас взети заедно. Ние няма да победим в схватката с изкушението, ако не напуснем навреме „бойното поле”. Така и Исус пита: „Що ме изкушавате? Аз няма да играя по вашите правила?”. Христос променя правилата на играта и Сам завава въпроса: „Покажете ми една данъчна монета. Чий е този образ и надпис?” (Мт 22, 19-20).
Донесената монета не била просто някаква си монета. По това време подобни монети били сечени само с разрешението на Римския Сенат. На тези монети бил изобразен лика на императора. А самият император се обявявал на тях за божество. Бог-кесар. Бог-император. Тук виждаме първото нарушение на юдейските закони – човешко изображение. А второто, най-сериозно нарушение – това е самопровъзгласяването от страна на кесаря за Бог. Исус обръща внимание на иродианите именно върху този факт и им показва монетата, очаквайки че иродианите ще прочетат какво е написано на нея. Кой е изобразен на монетата и на кого принадлежи надписа на нея? „На кесаря” – отговарят Исусовите опоненти. И тогава Христос отговаря: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието – Богу” (Мт 22, 21).
Върху какво е отпечатан ликът на кесаря-божество? Върху монетата. Върху кого е отпечатан ликът на истинския Бог? Върху човека. Какво е необходимо да се отдава на кесаря? Това, което принадлежи на неговата система. Какво е необходимо да се отдава на Бога? Човекът, свещеният Божи народ. Всеки човек носи върху себе си Божия образ. А Божият народ принадлежи на Господ.
Хората, които живеят според евангелските заповеди, отдават кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога. Много вярващи са заплатили със собствената си кръв, изпълнявайки тази заповед. Те са платили със собствения си живот или със загубата на уважение у околните, само за да не дадат на кесаря онова, което принадлежи на Бога. Всички кесари винаги искат от хората да ги признаят за Бог. Много мъченици от първите векове на християнството са умрели за това, че отказали да нарекат кесаря Бог, като при това си били примерни граждани, които плащали данъците си и изпълнявали своите граждански задължения.
Християнин, който пренебрегва гражданските си задължения, просто не изпълнява своя християнски дълг. Всеки от нас трябва да се научи да отличава кесаревото от Божието. Например Св. Франциск, отказвайки се от собствения си баща, му отдава дори дрехите си и се провъзгласява за син на Бог, като отдал всичките кесареви богатства на кесаря, богатствата на този свят – на този свят, а себе си отдал на Бога, защото именно на Бог принадлежал животът на Св. Франциск. И този призив е скрит във всекиго от нас от момента на кръщението – да не сме от този свят. А ние често даваме на кесаря онова, което е Божие; често даваме на този свят онова, което може да бъде отдадено само на Бога.
Този евангелски откъс също ни учи на здраво отношение към парите. Ние сме призвани да използваме парите за благото на другите, в служба на доброто.
Нека Бог ни помага да различава кое е на кесаря и кое – на Бога. Хората, призвани да създават семейство, често се губят извън своето призвание, отдавайки на кесаря онова, което принадлежи на Бога, пръскайки своите таланти, своите сили към хора и в дейности, каквито Господ не очаква. Всеки човек е свещеник и жрец, на когото е възложено специално, присъщо само на него служение. Нека Бог помага на всеки от нас да разбере в какво се състои тази наша мисия.

Превод: Католически новини