Catholic-news

Ден втори

Бедните души в чистилището страдат от мисълта за изгубеното време, през което е можело да спечелят заслуги за Небесното царство. Тази загуба е вече непоправима; защото с времето на този живот свършва и времето на възможността да се събират заслуги за вечността.
Всемогъщи вечни Боже, какво заслужих аз през земния си живот за вечния? Мислите и желанията ми бяха насочени предимно към преходното. Благодаря Ти, че ми даваш още време, за да поправя злото и да събера заслуги за вечността. Разкайвам се от все сърце, о добри Боже, че не угодих на Теб. Стой при мен, та в живота ми отсега нататък нищо да не е по-важно от това да Те обичам и да Ти служа. Смили се над мен, смили се и над бедните души, които страдат в чистилището.

О, Мария, Божия Майко, пълна с благодат, с мощното си застъпничество ела на помощ на душите в чистилището!

Отче наш… Радвай се…

На всички починали вечен покой дай, Господи, и вечна светлина да ги озари! Нека в мир да почиват! Амин.

„С усилията си да предоставиш помощ на душите в чистилището ти извършваш почти всички дела на милосърдието. Или това не означава действително да утешаваш страдащи, да подпомагаш болни? Не означава ли да посещаваш затворници, да облекчаваш товара от веригите им, да ги освобождаваш? Не означава ли да оказваш гостоприемство, като въвеждаш тези деца на Бога в дома на небесния Отец? На някого, който си няма, даваш дрехи, добре правиш; но не е ли още по-добре да обличаш тези страдащи членове на Исус Христос с безсмъртна слава?” Св. Франциск от Сал