Нали един Бог ни сътвори?
Проповед за 31-а Обикновена неделя
Нали всички имаме един и същ Отец? Нали един Бог ни сътвори? (Мал 2, 10). С тези два прости въпроса от днешното първо четиво пророк Малахия разкрива същността на онова, което сме, както и какво отношение към ближния очаква от нас Бог. Всички ние произхождаме от един Отец, затова и всички имаме еднакво достойнство и по еднакъв начин заслужаваме уважение.
Тук Малахия се обръща към свещениците от Йерусалим, които злоупотребявали с властта си и обиждали народа. Те вземали несправедливи решения, изкривявали учението и използвали влиянието си за лични интереси. В резултат на това поведение за много юдеи „послужили за съблазън” (Мал 2, 8). Ситуацията станала толкова критична, че пророк Малахия обвинил свещениците в това, че разрушават Завета, който Бог сключил с Леви – техния духовен предшественик!
Като абсолютен противовес на тяхното поведение изглежда описанието на служението, което дава Св. Апостол Павел в посланието до солуняните: „Ние бяхме благи сред вас, бяхме готови да ви предадем (…) и душите си” (1 Сол 2, 7. 8). Павел се отнасял с трепет към всяка душа, осъзнавайки именно онова достойнство, което Бог е дал на всяко свое дете. Апостолът на народите винаги помнел Отца – единствения Бог и Творец.
Днешните четива ни приканват да анализираме собствения си светоглед и поведение. На кои хора гледаш отвисоко, с пренебрежение? Може би това са хора, които принадлежат към друг социален слой или имат различно материално положение? А може би ти с подозрение се отнасяш към тези, които изповядват друга вяра или имат други политически убеждения? Или пък според теб това са морално пропаднали хора, които по твое мнение не заслужават добро отношение? Замисли се именно днес: Христос толкова високо ги е ценял, че умря за тях. Нима това не е аргумент да започнеш да приемаш всеки човек с уважение?
Какво означава да бъдеш християнин? Да ходиш на Литургия, да кръстиш децата си, да се причастиш на Великден, да спазваш заповедите? В днешното Евангелие Христос излага на показ фалшивата религиозност на фарисеите, като си служи с примера на свещениците от Стария Завет: „Всичко, което ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат”. Нека се замислим за родителите и учителите – не е достатъчно да говориш или преподаваш, необходимо е даваш добър пример. Колко пъти някой баща-алкохолик или незаинтересована майка, или пък неотдадени учители отвеждат децата към заблуда, към лъжа? Какво би трябвало да бъде поведението на истинския християнин ни показва именно поучението на Св. Павел до солуняните. Призован от Христос по пътя към Дамаск Св. Павел, бидейки шокиран, открил цялата тайна на Христос и осъзнал, че същността на християнина се състои в апостолата. Той самият, изпълнен с Духа на Възкръсналия Христос, го предал на другите.
Да бъдем християни – това означава не толкова да спазваме сляпо формулите или предписанията, а да даваме Христос на другите посредством един честен християнски живот, защото благодарение на апостолата на молитвата, на страданието и на делата християнинът може да се превърне в една жива сила на Христовото Евангелие. Това е учението на Исус и това е, което трябва да бъде живяно от всеки, който иска да е християнин.
„Небесни Отче, помогни ми да уважавам хората заради тяхното достойнство на Божии деца. Нека всяко мое съприкосновение с друг човек бъде пропито с Твоята любов към него като към Твое възлюбено чедо!”.
Източници: LaChiesa.it, katolik.ru
Превод: Католически новини
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар