Талантите или умножаването на Божията слава

13 ноември 2011, 23:55
Проповед за 33-а Обикновена неделя

Братя и сестри,
Приключва литургичната година. Идната неделя ни предстои тържеството Христос Цар на Вселената, а след две седмици вече ще сме във времето на Адвента. И няма нищо чудно в това, че четивата се отнасят до две теми – края на човешката история и необходимостта от бдителност на всички вярващи. Днес размишляваме над тези теми, като обърнем внимание на странното несъответствие, звучащо като скърцане на стиропор върху стъкло, което смути спокойствието ми, когато четях днешното Евангелие. То ни говори за Божиите дарове и за тяхното благоразумно използване.
Всеки от нас получава достатъчно количество дарове в своя жизнен път. Самото съществуване – това само по себе си е най-големият дар, защото то променя цялата Вселена, обогатява я… Човек обаче получава в допълнение много дарове, които днешното Евангелие образно нарича таланти. Талантът е стара мерна единица, с която отмервали металите, например златото. Един талант бил равен на приблизително 35 кг. Евангелският текст показва, че дори получилият един талант принципно може да се смята за богат.
По-нататък следва едно описание за това как били умножени талантите. Това е символ на активното очакване на Даруващия всички блага. Това е един прозрачен от практическа гледна точка образ и той не се нуждае от коментари. Само неговият финал, т.е. разказът за човека, който върнал своя талант… Някак си звучи несправедливо, нали? Защо му взели всичко и го дали на този, който имал най-много? Не в това обаче се състои несправедливостта! Както би станало със съществуването, с битието на човек, който е дошъл в света като жива личност, но е решил да се превърне в растение? Какво да се прави с личност, която се е самонамразила и която прави всичко възможно да изневери на своя човешки облик? Не е ли по-добре да се даде още повече на този, който държи на своята човешка същност и ще я умножи? А какво е човешката същност, ако не образа Божи, който носим като отпечатък в душите си? Който умножава човешкото в себе си, по същността си все повече показва себе си като образ Божи. Затова на него ще му бъде добавено, та образът на Бог да блести още по-ярко в живота му. А ленивият човек сам се лишава от способността да умножава онова, което му е дарено. Бог не може да ни насили да умножаваме Неговата слава! Излиза, че на нашия беден герой никой не му е сторил зло. Той просто получил това, което сам си заслужил.
Живеем в последните времена. Всичко това може да бъде казано в същия вид за всеки един човек в човешката история. Ние трябва да прекараме живота си, очаквайки идването на Господ. Последиците от това чакане се състоят в умножаване на Божията слава, защото тя ще се явява все повече в света, благодарение на талантите, които сме получили. Нека някой ден не ни изненадат като крадец, който идва през нощта. Амин.

Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар