Catholic-news

По традиция, основана от Папа Йоан-Павел ІІ, Папа Бенедикт ХVІ посвети днешната, 40-та за 2011 г., Генерална аудиенция на Апостолическото пътуване, което той направи от 18 до 20 ноември в Бенин.

Папата обобщи главните моменти от своето второ пътуване в Африка, като ги нарече „незабравими”. В Африка се забелязва източник на живот и жизненост за бъдещето, на които Църквата може да разчита. В тази, решаваща за целия континент фаза, с великодушния си ангажимент в служба на Евангелието и със смелото свидетелство на ефективна солидарност Църквата в Африка може да бъде важна фигура в едно ново време на надежда.

В Африка „видях свежест на потвърждението на живота, свежест на религиозното съзнание и надеждата, възприемане на действителността в нейната цялост с Бог, не смалена до позитивизъм, който накрая унищожава всяка надежда”, каза Папата. Желанието му било да призове Африка „да обърне всички сили за разгласяване на Евангелието към всички, които все още не го познават”.
Става дума за нов ангажимент за евангелизация, към който е призован всеки кръстен чрез насърчаване на помирението, справедливостта и мира, за да се обнови във вярата.
Християнските общности са особено призвани към помирение вътре в себе си, за да станат инструмент на Божието милосърдие, като всяка една внася своето духовно и материално богатство в общата работа.

Папата подчерта „пламенното желание за свобода и справедливост”, вълнуващо сърцата на много африкански народи особено през последните месеци. От него произтича необходимостта за изграждането на общество, в което отношенията между отделните етноси и религии се характеризират с диалог и хармония: „със способността да бъдат истински сеячи на надежда във вяска действителност и всякакво обкръжение”.

Християните са хора на надеждата, продължи Папа Бенедикт ХVІ, които не могат да бъдат равнодушни към братята и сестрите си и тази истина се разкри в огромната тълпа хора, дошли в неделя за Светата Литургия в Котону – „необичаен момент на молитва и тържество”, в който участваха верни на различна възраст от Бенин и други африкански страни, „прекрасен знак за това как вярата успява да събере поколенията и да даде отговор на предизвикателствата на всички етапи на живота”.

Във връзка с предаването на постсинодалното Апостолическо обръщение „Africae munus“ Папата подчерта, че „в този важен текст” всеки вярващ ще намери основните насоки, сочещи и насърчаващи пътя на Църквата в Африка, която е призована все повече „да бъде солта на земята и светлината на света”. В центъра на документа е залегнал призивът да бъдат неуморни строители на обществото, мира и солидарността, „за да сътрудничат по този начин на осъществяването на Божия план за човечеството”.

„Друга причина за пътуването ми бе споменът за един голям син на Бенин, кардинал Бернардин Гантен”, каза Папата, „забележителен представител на католическа Африка със своята хуманност и цивилизованост, с когото ме свързваше лично приятелство”.

Африканците отговорили с ентусиазъм на поканата на Папата: „на техните лица, в пламтящата им вяра, в убедената им привързаност към Евангелието на живота видях отново знака на надеждата за големия африкански континент”.

Радостта и апостолското усърдие сред многото дошли свещеници, членове на ордените, семинаристи и миряни е знак за сигурната надежда на Църквата в Бенин, каза Папа Бенедикт ХVІ, спомняйки си за срещата в семинарията в Уида, където окуражил присъстващите да изпълняват мисията си в Църквата с вярност към учението и, да живеят в общение помежду си и с пастирите.

Папата припомни специално за срещата си с изоставените и болни деца, която много го развълнувала, също и за срещата с епископите на Бенин и размисъла за историята на известяването на Евангелието в страната, което е станало благодарение на мисионери, които великодушно и понякога героично жертвали живота си, за да бъде възвестена на всички Божията любов.
Папата поканил епископите да предприемат подходящи пасторални инициативи, за да събудят в семействата, енориите, църковните общности и движения постоянно преоткриване на Свещеното Писание като извор за духовно обновление и възможност за задълбочаване на вярата.

С подобен нов подход към Божието Слово и чрез преоткриването на собственото кръщение „миряните ще намерят сила да свидетелствата за вярата си в Христос и неговото Евангелие в ежедневния си живот”.

(по kath.net)