Въпросът на Адвента: Кой е цар в сърцето ми?

3 декември 2017, 09:36

Проповед за Първа Адвентна неделя

С Адвента повечето хора мислят за подготовката за Рождество: очакването на Младенеца Христос. За християните Адвентът не е само спомен за събитие, станало преди 2000 години, а представата за очакването на Месията, чиято кулминация е вестта на Рождество: Днес ви се роди Христос Господ.

Текстовете от днешната Литургия концентрират вниманието ни върху едно съвсем друго идване – също очакване на Господ, но на завръщането на Господ: Христос, който е роден преди 2000 години ще дойде отново. На нас, християните, трябва да ни е ясно: няма да продължава вечно така, а ще има важна повратна точка: „Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма” (Мк 13, 24-26). В забързаната коледна шумотевица съществува твърде голямата опасност да празнуваме тържествено идването на Господ преди 2000 години, но да пропуснем завръщането на Господ, така както избраният Израилев народ пропусна пристигането на Господ.

Адвентът е времето на подготовка за две големи събития: първо, за Второто пришествие на Господа и: в Евангелието на Светата нощ ангелът известява: „не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” (Лк 2, 10.11).

Времето на Адвента се посреща с радост, защото се появява нова надежда: Бог сам става човек, един от нас. С идването на Христос светът се променя. Затова в Църквата на Първата Предколедна неделя започва новата църковна година. За Църквата целият спектакъл около Нова година е без голямо значение, тъй като още в Първата Адвентна неделя, като подготовка за повторното идване на Господ и за Рождество, започва новата църковна 2012 година. Всяка нова година трябва да се разбира само изхождайки от Христос: празнуваме 2012 година след раждането на Христос. Винаги когато посочваме някоя година, тя е свързана с Христос, което ни напомня за тайната на Рождеството.

Поради ключовото значение на Исус Христос времето е разделено на преди и след Христовото рождение. Не само в началото на църковната година Христос стои в центъра, но също и в края и, когато е празникът Христос Цар. Решаващо обаче е не сантименталното честване на тези празници. Трябва да се запитаме: „Кой е цар в моето сърце? Кой в действителност царува вътре в мен? Христос ли е центърът, фокусът и в моя живот, както в историята?“.

Този Христос, Който трябва изцяло да изпълни душите ни, ще дойде пак с мощни знаци. На войните, земетресенията в последно време може да се погледне в светлината на текстовете за днешната Първа Предколедна неделя, в която сме призовани към бдителност, защото никой не знае часа, в който ще стане второто идване на Господ. Като християни няма нужда да ходите по гадатели и врачки, защото Исус сам прави предсказания за това, което ще се случи в края на времената. Просто прочетете тринадесета глава на Евангелието от Марко.

На всяка Първа Предколедна неделя от новата църковна година погледите ни се насочват към свършека на времената или към второто идване на Господ. Предхождащите го знаци са: „Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят” (Мк 13, 24. 25). Ясно ни се показва това, което ни очаква: „Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето” (Мк 13, 26. 27). Второто пришествие на Господ е следващото най-важно събитие в Църквата. Осъзнатото празнуване на завръщането на Господа оживява вярата ни, дава и нова сила и нова динамика.

За Църквата това повторно идване на Господ е важна съставна част на благовестието и на молитвата: „Седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите и царството Му няма да има край”. Така се молим във Веруюто. Народът отговаря удивително на тайната на вярата: „Твоята смърт възвестяваме, Господи, и Твоето Възкресение прославяме в очакване на Твоето славно Пришествие.” След молбата до Отца: „Да дойде царството Ти” свещеникът се моли: „опази ни от заблуждение и грях, за да очакваме с пълно доверие идването на нашия Спасител Исус Христос”.

Евангелието веднага ни откъсва от чувството на коледната сантименталност: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето… А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!” (Мк 13, 32-37).

Можем да се запитаме при започването на този Адвент: Наистина ли очакваме второто идване на Господ? Ние не отричаме Второто пришествие, но дали животът ни е съсредоточен изцяло върху него? Решаващо за нас е: Определящо ли е Второто пришествие на Господ за живота ни, както молим в молитвата за днес? „Покажи ни правилния път през този преходен свят и насочи погледа ни към непреходното, за да търсим Твоето царство във всичко”. В началото на тази църковна година става ясна целта на християнския живот – в края на времената, „след оная скръб” (Мк 13, 24) ще дойде не краят, а новото начало, голямото очакване, очакването на Христос, на Царството Божие. Чрез собствената смърт, прехода в новия живот, също настават последните времена – за хиляди неочаквано, неподготвени. Исус казва на учениците си: „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден” (Мк 13, 33.34).

За да осигури бдителността, Исус предава на учениците си всяка отговорност, конкретна задача на всеки. Посланието до евреите предупреждава: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души” (Евр 13, 17). Христос дава на Петър обещанието: „Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мт 16, 18).

Над всичко, което правим трябва да стоят думите на Исус: „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!”” (Мк 13, 35-37). Постоянната готовност да бъдеш буден е едно от основните изказвания на Исус: „и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески” (Лк 21, 36). Затова Църквата моли във вечерната си молитва: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петър 5, 8).

Не страх и тревожност трябва да доминират. Свети Павел ни поздравява и с този поздрав свещеникът приветства общността на всяка Евхаристия: „Благодат вам и мир от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа… Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Исус Христос“ (1 Кор 1, 3. 8).

Отец Бернхард Зирх, OSB
Превод: Католически новини

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар