Catholic-news

Проповед за тържеството
Непорочно зачатие на Дева Мария

Литургичният празник на Непорочното зачатие на Дева Мария в средата на Предколедното време ни увлича в една чудна и неповторима История – една История, започнала в Началото на всички начала, продължила през толкова столетия и намерила своя чуден и уникален завършек в пълнотата на времето, във времето, избрано от Бога, за начало на Изкуплението. И както във всяка история има герои, главни действащи лица, в нашата История има една главно действащо Лице – Бог, и останалите лица са всички хора, които са свързани с Него – започвайки от първата Дева /Ева/ и стигайки до Новата Ева – Дева Мария. Всичко зависи от това как се изгражда жизнено важната връзка с Бога. Едно дърво, един предмет счупиха първичната връзка на хармония и любов на първите хора с Бога. „Адаме, Ево – къде сте?” – пита Бог, Който търси като добър Пастир падналия, криещия се човек. Той бе счупил връзката си с Бог, измамен от дявола, съблечен от Божията благодат, унизен в личното си достойнство и почти сразен, човекът не можеше да погледне към Бог, Своя Създател, а можеше да гледа само към един предмет – дървото за познаване на доброто и злото и към неговия плод. Някои казват, че оттук води началото си цялата икономика – от жадно впития поглед на човека към предмета, от неутолимото желание да притежава повече и нови предмети, които лека-полека завладяват душата и почти унищожават свободата, получена като дар Божий. Каква трагедия! За отричащите догмата за Непорочното зачатие трагедията е бездънна – тя се крепи на вечното според тях диалектическо противоборство на благодатта с греха и невъзможността на едно реално действие на Божията благодат в човешката история. С други думи – за неприемащите истината, че Мария е предпазена от първородния грях и е непорочно зачената, който и да е човек (включително Майката Божия) не може да отговори по друг начин на благодатта, освен по начина на Адам и Ева. Но Свещеното Писание, Божието Слово казват нещо друго – още в Стария Завет Историята на Спасението се изгражда на обещанието на Бог и изпълнението на дадения обет. И ако Израил е нарушавал често пъти завета си с Бога, винаги е имало една издънка, младочка, една част от Израил, с която Бог продължава хармоничната си връзка на любов, за да се стигне до новия Израил – свят и неопетнен, както ни казва Посланието на Св. Павел до Ефесяните. В Дева Мария намираме пълната персонализация на този нов, свят и неопетнен Израил, дъщерята Сионска, Божията Невеста, в която не се е счупила връзката между желанието на Бога за Нейната чистота и самата й неопетнена природа, у Мария Божията благодат не е намерила противопоставяне още в първия момент на човешкото й съществуване. Ето защо Мария не гледа към предмета, а към Бога, към Неговия Небесен пратеник – архангел Гавриил. Мария не е сразена и унизена като Ева, а напротив – Тя е преизпълнена с Благодатта и възцарена. Празникът на Непорочното й зачатие ни изпълва с радост от това, че Благодатта предшества греха, че е по-силна от греха, че Заветът на Бог с Неговия народ Израил не е паднал във вечната, диалектическа борба и противопоставяне на благодатта и греха, но Заветът е намерил един човек – Мария, в която се е изпълнил изцяло. Божията благодат е била достатъчно силна да предизвика един отговор, както казва скъпият ни Папа Бенедикт XVI, – отговора на Мария. Тя ни казва: благодатта и свободата, благодатта и това да бъдеш себе си само на пръв поглед изглежда, че си противоречат, но в действителност едното обуславя и се грижи за другото. Изпълнени с радост и надежда да кажем заедно: „Изцяло красива си Дево Марио, и първородният грях няма власт над Тебе”.

Отец Койчо Димов,
енорист в Бърдарски геран, Никополска епархия