Радвайте се! Защото Бог е близо

16 декември 2017, 22:34

Проповед за Трета Адвентна неделя

Третата Адвентна Неделя носи името „Gaudete!“ – „Радвайте се!”, това са думите, с които започва стиха „Gaudete in Domino semper: iterum dico, gaudete“ – „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се” (Фил 4, 4). Веднага се посочва и причината за тази радост: „Господ е близо.” Затова в дневната молитва казваме: „Направи сърцето ни готово за дара на избавлението, за да стане Рождество за всички нас ден на радост и доверие.” Тази предколедна радост проличава и в първото четиво: „С радост ще се радвам в Господ, душата ми ще се развесели в моя Бог”, както и във второто четиво: „Винаги се радвайте” (1 Сол 5, 16).

В началото на днешната Литургия можем да се запитаме: Очакваме ли пристигането на Господ или се радваме, само защото Рождество е един толкова хубав празник, който кара душата ни да трепти в коледно настроение? Кое ни е по-важно: коледното настроение или пристигането на Господ? Ако в сърцето ни дойде Господ, в същото време, и то по много по-дълбок начин, ще преживеем коледното настроение в дълбините на сърцето си и ще можем да разберем смисъла на възклицанието от днешната неделя „Gaudete“: „радвайте се”. Събрали сме, за да се радваме в Господа във всяко време, винаги.

Исус е Божият помазаник, дума, която на гръцки означава Христос. Исус благовести Евангелието на бедните. Днес много хора са бедни – не се касае само за тези, които нямат какво да ядат, а много повече за хората, които психически са сринати, чието сърце е разбито, които са пленници и които живеят сякаш в затвор; те са като оковани и не могат да се освободят. На тях Исус иска да съобщи за избавлението и освобождението.

Да направим още една крачка: Ние всички сме християни, което означава, че всички сме помазани. Докато в Стария Завет помазан е само родът Левиев, в Новия Завет помазани са всички. Ние всички имаме участие в свещенството на Исус Христос и при Кръщението сме помазвани със същото миро, с което се помазват свещениците и владиците.

Често може да се чуе това: „Свещениците трябва да правят това и това и т.н.” Трябва най-после да се разделим с мисленето, че само свещениците са отговорни за Църквата. Ние всички сме християни, „помазани”. В първото четиво за днес се казва: „Духът на Господ Бог е върху мене, защото Господ ме помаза да благовестя на бедни, прати ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница” – това е наша задача.

Нека се откажем от спокойното и несмущавано християнство. Като християни ни липсва куража да се покажем като християни, като помазаници на Господ: в ежедневието на семейството, на работното място, сред приятелите. Да не се извиняваме, че сме християни. Да имаме смелост да свидетелстваме за християнството си. Думата мъченик от гръцки „martys” означава свидетел, този, който с кръвта си свидетелства за своята вяра. Нека не си мислим, че мъчениците, тези свидетели, са давали свидетелство само с мъченичеството си, което е било само връхната точка на тяхното свидетелство. Мъчениците са свидетелствали преди всичко с живота си за това, че са християни, че Христос е жив. Днес това свидетелство липсва: ние християните, помазаните, трябва да бъдем свидетели в наше време.

Наричаме се християни, помазани и трябва да живеем убежденията си като Христос, да тръгнем по нов начин по пътя на мъчениците от ранната Църква и да дадем свидетелство за вярата. За това сме призовани като християни, като помазани. В Светото Кръщение свещеникът казва: „Помазвам те със светото миро, защото си член на Божия народ и завинаги принадлежиш на Христос, който е помазан за свещеник, цар и пророк във вечността”. В Източната Църква тайнствата Миропомазание и Кръщение са толкова тясно свързани, че се дават едновременно.

От семействата, които съзнателно практикуват християнството, ще дойдат свещенически звания, където свещеникът има право да действа „in persona Christi“ и да раздава тайнствата.
Бог дарява благодат. Той наистина иска да ни даде възможност за влизане в царството му, свободен вход по милост в неговата Слава, в неговия Рай. Исус плати това влизане с кръвта си, с любовта си: „В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове” (1 Ив 4, 10). Благодатта и милосърдието на Бога са наистина безплатни.

Тази безплатна благодат трябва да ни насърчават да работим постоянно с талантите си, които също сме получили даром, по милост, според силите си, а не да държим ръцете си в джобовете. Нека е ясно: С добрите си дела не можем да впечатлим Бога, защото и талантите си получихме безплатно, по милост. Решаващо пред Бог е смирението ни. Само със смиреното отношение ще видим, че влизането в славата му, в неговото царство, в рая е възможно.

Днешното Евангелие ни разкрива мисията на Иван Кръстител, който трябва само да „свидетелства за светлината” и да насочи целия свят към Исус, който от своя страна ще ни посочи пътя към нашия Отец. И нашата задача е, като Иван Кръстител да насочваме към Христос, който ще дойде отново, но не само с думи, а и с делата си, с нашия живот. Фигурата на Свети Иван Кръстител може да ни бъде пример при даването на свидетелство за Христос.

Във второто четиво веднага след като извиква „Радвайте се”, Павел добавя: „Непрестанно се молете”. Причината за истинската радост е връзката с Бог, близостта на Бога. Така както двама души, които се обичат, постоянно мислят един за друг, и ние трябва да имаме такава жива връзка с Бог и да останем в непрекъснат разговор с него, да бъдем при него с мисълта си, да поддържаме непрекъсната молитва, в чийто център стои това: „За всичко благодарете: защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Исуса”. Ние благодарим ли на Бог? Бих ви посъветвал, когато сте угнетени, да благодарите на Бог за всичко, което досега сте получили от него. Тази благодарност ни помага да излезем от унинието и угнетеността. Трябва да се научим да благодарим. Първо да благодарим на хората, които са непосредствено до нас. Ние приемаме много неща като твърде обикновени, особено във всекидневния живот. Трябва да изострим погледа си за многото добри неща, които ежедневно ни се подаряват. Колко често казваме през деня „Благодаря” или „Бог да ти заплати”. Неблагодарността към хората насреща ни е също и неблагодарност към Бог. Евхаристичното тържество е тържество на благодарността. Да се молиш на Бог на първо място означава да му благодариш. Да благодарим на Бог, че е призовал нас и цялото творение към съществуване и че иска да участваме в неговата слава.

Във второто четиво Свети Павел ни обръща внимание за идващия Бог: „А сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на нашия Господ Исус Христос”. Много християни разбират Адвента като подготовка за коледното тържество. Адвентът трябва да заостри вниманието ни за завръщането на Христос. Както Свети Иван Кръстител, и ние трябва да насочваме към завръщащия се Господ, като водим безупречен живот.

По този път към Христос имаме нужда от сила. На тези, които понякога са безсилни и обезкуражени се казва: „Кажете на отчаяните: Имайте кураж, не се бойте!”

Бог иска да окуражи всички отчаяни да тръгнат на път към него, нашия Бог: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Ив 3, 16).

Отец Бернхард Зирх, OSB
Превод: „Католически новини”

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар