Catholic-news

Вървим към края на третата седмица от Адвента. Чрез Литургията на Словото Църквата все повече усилва нашето очакване на предстоящото идване на Господ в слава, както и очакването ни за тържественото отбелязване на първото Му идване. В дните преди Рождество Христово обикновено си мислим за радостта, която ще преживеем от хубавия празник, но в земните радости и удоволствия изпускаме важни неща. За едно от тези важни неща в днешното първо четиво ни говори пророк Исайя. Публикуваме кратко размишление по темата:

Израилевите синове осъзнавали, че Бог им се открил само на тях, затова те ясно отличавали кой принадлежи към избрания народ и кой – не. Това била една от причините, поради която те така ревностно се отнасяли към своето родословие.
И все пак Бог продължил да се опитва да разширява границите на техните представи. Той напомнял на израилтяните, че те самите са били пришълци в Египет, затова са длъжни да помагат на „другоплеменниците”. Той ги призовавал да се молят за благосъстоянието на езичниците, в чиято земя били изгнаници. Даже в йерусалимския храм имало специално място – „двор на езичниците”, където свободно можел да влезе всеки човек, без значение на народност и вероизповедание, и да търси Бога на израилтяните. Една от причините, поради които Христос се възмутил в йерусалимския храм, било това, че търговците правели търговия точно на мястото, предназначено за такива пришълци.
Вероятно ти се е случвало да се чувстваш като „пришълец”. Сигурно когато за пръв път си влязъл в църквата, или когато си се преместил на ново място, в нова енория, или на нова работа… Такива моменти се преживяват по-леко, когато намериш някой, дошъл преди теб и който вече участва в живота на това ново място.
Почти всички сме неюдеи, т.е. – „пришълци”. Благодарение на Бог, Който не ни остави извън пределите на Своето Царство! Сега и ние сме призвани да се погрижим за „пришълците”, които Господ ще ни изпрати по пътя. Това може да бъде някой случаен човек, дошъл в твоята енория, или бездомник, търсещ помощ. Може да се окаже затворник, жадуващ за писмено общуване, или самотна болна съседка. Твоята доброта може да покаже на такъв човек пътя към Бога и тогава действително твоят храм ще стане място за молитва „за всички народи”.
„Господи Исусе Христе, благодаря Ти, че си ме приобщил към Себе Си, когато аз бях пришълец. Помогни ми да забележа тези, които искаш да привлечеш към Сърцето Си с мое участие”.

Превод: Католически новини