Catholic-news

Словото на Папа Бенедикт ХVІ при благослова „Urbi et Orbi“:

Скъпи братя и сестри от цял свят!

Христос ни се роди! Слава във висините Богу и на земята мир между човеците с добра воля. Нека до всички достигне вестта от Витлеем, която Католическата Църква разгласява по всички континенти без предели за националност, език и култура. Синът на Мария е роден за всички, Той е Спасител на всички.

Така се обръща към Него един стар литургичен антифон: „О, Емануел, Царю и Учителю наш, копнеж на народите и техен избавител: Ела и ни спаси, Господи, Боже наш!” Veni ad salvandum nos! Ела и ни спаси! Във всички времена това е викът на човека, който усеща, че сам не е способен да преодолява трудностите и опасностите. Той има нужда да сложи ръката си в по-голяма и по-силна ръка, ръка, която му се протяга отгоре. Скъпи братя и сестри, тази ръка е Христос, Който беше роден във Витлеем от Дева Мария. Той е ръката, която Бог подаде на човечеството, за да го изведе от плаващия пясък на греха и да го постави на скалата, на сигурната скала на Неговата истина и Неговата любов (срв. Пс 40, 3).

Да, това означава името на онова Дете, името, което Йосиф и Мария му дали по волята на Бога: Той се казва Исус, което означава „спасител” (срв. Мт 1, 21; Лк 1, 31). Той е бил изпратен от Бог Отец, преди всичко за да ни спаси от онова дълбоко заседнало, вкоренено в човека и в историята зло, което е отделянето от Бога, арогантната гордост да се действа по своя воля, да се застава в конкуренция с Бога и на Негово място, да се решава какво е добро и какво лошо, да бъде господар над живота и смъртта (срв. Бит 3, 1-7). Това е голямото зло, големият грях, от който ние хората не можем да се спасим, ако не се поверим на Божията помощ, ако не извикаме към него: „Veni ad salvandum nos! – Ела и ни спаси!”

Още самият факт да се издигне този вик към небето ни поставя в правилната позиция, поставя ни в истината за самите нас: Ние сме, които сме викали към Бога и които сме спасени от него. Бог е Спасителят, а ние сме тези, които се намират в опасност. Той е лекарят, ние сме болните. Да се признае това е първата стъпка към спасението, към изхода от лабиринта, в който сами се затваряме с нашата гордост. Да повдигнеш очи към небето, да протегнеш ръце и да викаш за помощ е изходът, при условие, ча там има Някой, който слуша и може да ни дойде на помощ.

Исус Христос е доказателството, че Бог е чул нашия вик. И не само това! Бог има такава силна любов към нас, че не може да остане в себе си, а излиза навън и се приближава към нас, споделя положението ни до крайност (срв. Изх. 3, 7-12). Отговорът, който Бог е дал в Исус Христос на вика на човека надминава безкрайно очакването ни, който достига такава солидарност, че тя не може да бъде само човешка, а и божествена. Само Бог, Който е любов, и любовта, която е Бог, може да избере да ни спаси по този път, който сигурно е най-дългият, но и който зачита Неговото и нашето достойнство: пътят на помирението, на диалога, на сътрудничеството.

Затова, скъпи братя и сестри от Рим и от целия свят, да се обърнем на това Рождество през 2011 към Младенеца от Витлеем, сина на Дева Мария и да кажем: „Ела и ни спаси!” Ние го повтаряме духовно съединени с многото хора, живеещи в особено тежки ситуации и се превръщаме в говорители на онези, които нямат глас.

Заедно призоваваме Божията помощ за населението на Африканския рог, което е измъчвано от глад и бедност, понякога изострени поради постоянното състояние на несигурност. Нека международната общност не допуска да липсва нейната помощ за многобройните бежанци от онзи регион, чието достойнство е поставено на тежко изпитание.

Господ да дари утеха на населението на Югоизточна Азия, особено на това от Тайланд и Филипините, които в резултат на последните наводнения се намират в тежко положение на лишения и трудности.

Господ да побърза на помощ на човечеството, наранено от толкова много конфликти, които и днес оставят петна от кръв по земята. Той, Който е Князът на мира, да дари на земята, която е избрал, за да дойде на света, мир и стабилност, като насърчава възобновяването на диалога между хората от Израел и Палестина. Да сложи край на насилията в Сирия, където вече е пролята толкова много кръв.

Да благоприятства пълното помирение и стабилността в Ирак и в Афганистан. Да дари на всички части от обществото в страните на Северна Африка и Близкия Изток нова сила в изграждането на общото благо.

Рождението на Спасителя да подкрепи перспективите за диалог и сътрудничество в Мианмар за търсенето на съвместно приети решения. Този празник да гарантира на страните от района на големите африкански езера политическа стабилност и да подкрепи ангажимента на жителите на Южен Судан за защита на правата на всички граждани.

Скъпи братя и сестри, да отправим погледа си към Витлеемската пещера: Младенеца, когото съзерцаваме е нашето спасение! Той донесе на света всеобхватно послание за помирение и мир. Нека отворим сърцата си за него, да го приемем в живота си. Да му повтаряме с пълно доверие и надежда: „Veni ad salvandum nos!“

Превод: „Католически новини”

Източник на видеоматериала: Rome Reports