И видя, и повярва…

27 декември 2014, 15:29

На 27 декември Светата Църква чества празника на Св. Иван апостол и евангелист. След като в деня след Рождество Христово Църквата ни предложи примера на първия мъченик – Св. Стефан, сега – ден по-късно ни изправя пред образа на любимия Христов ученик. Иван бе този, който положи главата си на гърдите на Исус по време на Тайната вечеря. Иван бе любимият ученик на Исус. Иван бе този, който прибра при себе си Божията Майка. Защо два дни след Рождество Христово честваме Св. Иван? В какво се състои логиката на тази подредба? Да не би Църквата да се е объркала? Не, няма никакво объркване. Отговорът е в това, че ние, християните, честваме Рождество Христово като следствие от Великден, като следствие от Пасхата Христова, въпреки че историческата хронология е в обратния порядък. Защото само вярата във възкресението – такава, каквато я имаше Св. Иван, позволява Детенцето Исус да се роди в сърцата ни. Можем стотици пъти да честваме раждането на Витлеемското Детенце, но ако не го правим в светлината на пасхалната вяра, в светлината на вярата на Иван, това честване ще си остане празно и само откъм външната му страна. Нека се вгледаме във витлеемската пещера с очите на вярата на апостол Иван. Публикуваме кратко размишление върху днешния евангелски откъс:

След погребението на Исус Мария Магдалена чувствала празнота и била потисната. Исус, нейният Господ, в Когото вярвала, бил заловен и разпънат. Тя толкова силно обичала Христос, че се върнала при гроба, само за да се докосне до Него, помазвайки тялото Му с блоговонни масла. Но идвайки при гроба тя открила, че камъкът е отвален, а тялото на Учителя – изчезнало. Били останали само погребалите повивки.
Мария Магдалена разбира се неведнъж била чувала от Исус, че Той ще умре и на третия ден ще възкръсне. Но в този скръбен момент нейните мисли били изпълнени с Неговата жестока смърт и зловещото изчезване на тялото Му. Мария била сигурна, че тялото е откраднато. Всички обещания на Исус били изчезнали от паметта й. Пред взора й бил само празният гроб.
Когато обаче в гроба влязъл апостол Иван и видял същите тези погребални повивки, той повярвал (срв. Ив 20, 8). За разлика от Мария Магдалена, която виждала само онова, което било пред погледа й, Иван успял да погледне отвъд предела на външната очевидност. Той повярвал, че Бог е направил невъзможното. Може би не разбрал всичко до край, но все пак повярвал и търпеливо започнал да чака кога ще му бъде открито повече. Апостолът бил сигурен, че Христос няма да излъже неговите очаквания – и се оказал прав.
По време на всяка Евхаристия ние възпоменаваме, че Месията умря за нас и възкръсна. Нека тази истина те насърчи, както насърчи някога Иван, страстно, но търпеливо да очакваш момента, в който Исус изцяло ще ти се яви. Пази вярата, която вече е в теб. Ако все пак през деня вярата ти отслабне, моли Господ да я укрепи, говори Му за любовта си, старай се да гледаш отвъд външното.
„Господи Исусе Христе, укрепи вярата ми в Твоето възкресение. Помогни ми да вярвам въпреки всичко, което се случва в моя живот. Искам вярно да Те следвам. Обичам Те, Господи!”.

Превод: Католически новини

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар