Catholic-news

Дълбокият смисъл на празниците Рождество Христово и Богоявление бe във фокуса на катехизиса на първата за 2012 година Генерална аудиенция. Папа Бенедикт ХVІ подчерта, че първите дни на новата година се намират напълно под знака на Рождество и Богоявление. „Радваме се, че Бог е тук, че го има и не само че го има някъде, а че той идва при нас, истинският Бог, че остава при нас, че Вечният и Силният и Святият, животът и радостта се съединяват с нас, които сме слаби, грешни, страдащи и смъртни”, каза Папата.

„Бог поема нашата слабост. За да можем да приемем неговото величие, за да влезе божествената природа в човешкото ни съществувание и да я издигне до висотата на Бога”. Затова Рождество е празникът, на който Бог толкова много се доближава до човека, че споделя раждането му, за да му открие, че да е дете на Бога е най-голямото му достойнство. Този прекрасен обмен се осъществява в Евхаристията, за да действа в живота на човека.

Празникът Богоявление е покана към Църквата и към всеки отделен човек да осъзнае още повече мисията и отговорността си към света, да свидетелства и да предава новата светлина на Евангелието. Църквата не е светлината, тя е получила светлината от Христос, приела я е, за да бъде осветена от нея и да я разпрастранява в целия и блясък.

Рождество Христово означава да съзерцаваш Младенеца, тайната на Бога, който става човек в смирение и бедност. Преди всичко обаче в нас отново трябва да приемем самия Младенец, за да живеем неговия живот, така че неговите усещания, неговите мисли, неговите дела да станат наши. На Рождество небето и земята се съединяват, докато човекът се учудва на това как Бог действа в историята. Бог се снишава до човека, за да го въздигне към себе си.

Като друга ключова дума на рождественската литургия Папата посочи светлината. Христос, който дойде като дете, е „истинската светлина, която свети в мрака и ни казва, че хората и светът не съществуват просто по случайност и необходимост, че зад това стои една идея, която е любов, на която можем да се уповаваме. Това е светлината, дадена на човека и която човек следва в живота си, за да се придвижва в правилната посока.

„Чрез Христос върху лицето на човека засиява блясъка на Бога”, каза Папа Бенедикт ХVІ. Христос желае човекът да стане светъл вътре в себе си, да стане топъл, добър, да стане светлина. По този начин вярващият трябва да носи на хората светлината, която не бива да бъде скривана. Светлината трябва да изгрява от човека, за да се вижда, „че сме срещнали Бог и че така правим света по-светъл”.

„Да молим Бога, та това Рождество отново да запали у нас нещо от своята святост, от упованието и радостта на вярата, за да заструи нещо от тях в света, който така се нуждае от това”, каза Папата в заключение.

(по kath.net)