Catholic-news

Подобно на мъдреците от Изтока епископите трябва да са изпълнени с мъжеството на смирението. Това бе една от основните теми в проповедта на Папа Бенедикт ХVІ по време на Светата Литургия, отслужена в базиликата „Св. Петър” на 6 януари 2012 г., тържеството Богоявление, което самият Папа определи като „празник на светлината”. Светият Отец определи мъдреците от Изтока като мъдри хора, дошли във Витлеем, следвайки звездата, за да се поклонят на Исус, след като това вече били направили пастирите, „простите души”. „Велики и малки, царе и слуги, хора от всички култури и народи” вървят към Младенеца, за да признаят в Него Господ. Мъдреците били „учени мъже” – каза още Бенедикт ХVІ, – които желаели да знаят повече, „искали да разберат какво значи да си човек”. По думите му „те били хора с неспокойно сърце, което не се задоволява с нещо обичайно и привично… те търсели Бога. И били бдящи хора, способни да възприемат Божиите знаци, Неговия тих и настойчив глас. Но те също така били и хора смели и същевременно смирени: можем да си представим какво е трябвало да преживеят, колко присмех, за това че решили да се отправят към Юдейския Цар, полагайки толкова усилия за това”.
В тези теготи, доброволно приети от мъдреците в търсене на истината, се крият главните черти на епископското служение – подчерта Светият Отец. „Епископът също трябва да бъде човек с неспокойно сърце, което не се задоволява с обикновението на този свят, но следва своето неспокойно сърце, което го подтиква духовно да се приближава все повече до Бог, да търси Неговия Лик, да Го опознава все повече, да Го обича все повече и повече”. Т. е. това е едно неспокойно, но и бдящо сърце, способно „да различи истинното от очевидното”. „Епископът – добави Бенедикт ХVІ – трябва смирено да се поклонят пред същия този Бог, Който направи Себе Си така конкретен и прост, посрамяйки нашата глупава гордост, нежелаеща да види Бога толкова близък и толкова малък”.
„Епископът също е длъжен да бъде изпълнен с мъжеството на смирението, което не задава въпроси за това какво мисли обкръжаващото мнозинство, но прави за свое мерило истината Божия и действа заради нея: ‘opportune – importune’”.
Има и още един аспект, на който Папата набляга, подчертавайки характеристиките на епископското служение, а именно „постоянната молитва”, което означава: „Никога да не губиш връзката с Бог”, защото „само този, който лично познава Бог, може да известява другите за Бога. След това Папа Бенедикт ХVІ отново се върна към безпокойствието на сърцето, „към сърцето, което в крайна сметка не се задоволява от нищо, освен с Бога, и именно така се превръща в сърце, което обича”. „Сърцето ни жадува Бог и остава такова, дори и днес човек да се опитва да се освободи от това безпокойство с всякакъв вид ефективни „наркотици”. Но не само ние, хората, жадуваме общение с Бог. Сърцето на Бог жадува общение с човека. Бог ни очаква. Той ни търси”.
Може да се каже, че мъдреците станали „съзвездия на Бога” – в тях, както и в светците, докосването до Божията слава предизвикало „взрив на светлина”, чрез който сиянието на Самия Бог осветило света. Както мъдреците епископите са призвани да бъдат „Божии звезди за хората, за да ги водят по пътя истинската светлина, към Христос”. Със своето „да” на свещенството и на епископското служение те последваха звездата, чието име е Исус Христос.
След края на проповедта Папа Бенедикт ХVІ ръкоположи за епископи монс. Чарлз Джон Браун, апостолически нунций в Ирландия, и монс. Марек Солчински, апостолически нунций в Грузия и Армения. Светият Отец им връчи Евангелие, митра и пръстен: символи на новото им служение.
По време на Литургията във ватиканската базилика бе обявена и Пасхалията за 2012 г. – официалното оповестяване на датата на Великден – 8 април 2012 г. По традиция Пасхалията се обявява в деня на Богоявление.