Catholic-news

Започна Обикновеното литургично време. Още в първия ден от първата обикновена седмица Църквата ни предлага продължение на евангелския разказ от Кръщението на Господ в река Йордан. Кръстителят вече е в затвора, а Исус – обещаният Месия, започва Своята обществена дейност. И още в този първи ден изпъква силата на Господният призив: „Покайте се и вярвайте в Евангелието“. Публикуваме кратко размишлението върху днешното Евангелие:

След арестуването на Иван Кръстител и хвърлянето му в затвора Исус Христос поема (така да се каже) щафетната палка, изпаднала от ръцете на Предтечата. Към призива за покаяние Исус добавил призив за вяра в Благата вест, т.е. във всичко, което оттук-нататък ще говори Той – Месията, предсказан от Иван Кръстител. На тези, които се вслушвали в думите на Кръстителя, не им било трудно да приемат Исус Христос и Неговото учение. Ето, днес виждаме с каква готовност Симон, Андрей, Яков и Иван оставили рибарските мрежи и тръгнали след Господ. Откъде тази готовност и доверие към непознатия Учител? Както знаем Андрей бил ученик на Иван Кръстител. Затова за него била естествена появата на Агнеца Божи, изпреварващ Предтечата (срв. Ив 1, 30).
Колкото и да е чудно, и днес, две хиляди години по-късно, встъпването в християнството неизменно започва с покаяние и вяра в Евангелието. Друг път за човека към Бога няма. От една страна, всичко е толкова просто. Но защо наоколо сме свидетели на все по-малко християнство, защо сами се съгласяваме на т. нар. сурогатно християнство, на половинчатости и избирателно отношение към Христовото учение? Това означава, че не е чак толкова просто да се покаеш и да повярваш… Защото истинското покаяние предполага пълно отхвърляне на предишния живот, обръщане на 180 градуса от алчността, егоизма, гордостта, похотта, завистта и много други. Да се отвърнеш от греха – това е само първата стъпка. Да не се връщаш към греха – ето това изисква много повече усилия. Тук на помощ ни идва вярата в Евангелието. Тя е като невидима гайка, която се натяга всеки път, когато се отдалечаваме от Бог, и ни връща назад към покаянието.
Така и ние де ходим по жизнения си път, след като веднъж вече сме чули и приели Господния призив. Покаяние и вяра, вяра и покаяние. Нека те винаги ни държат близо до Христос и ни отведат към Небесното Отечество.
„Господи, благодаря Ти за дара на покаянието и вярата. Просто ми моето неверие. Помогни ми да не затъвам в греха, а като го осъзнавам, да се покая и вярно да вървя след Тебе. Обичам Те, Господи!”.

Превод: www.catholic-news.bg