Catholic-news

За да се излезе от кризата и да укрепне мира по целия свят трябва отправната точка да бъде човешката личност – това е същността на посланието, с което Папа Бенедикт ХVІ се обърна към международната общност в началото на тази 2012-а година, приемайки акредитираните посланици при Светия Престол на аудиенция в утрото на 10 януари. Папата произнесе ясно аргументирана и пламенна реч, засягайки всички главни теми, свързани с днешното международно положение. Към настоящия момент Светият Престол поддържа пълноценни дипломатически отношения със 179 държави.
„Светът е тъмен там, където не го осветява Божията светлина” – от това убеждение изходи Светият Отец в своите размишления, обръщайки се към дипломатическия корпус. Папата призна, че „днешната ситуация, за съжаление, е белязана с дълбоко неспокойство” и подчерта, че глобалната финансово-икономическа криза е не по-малък удар за развиващите се страни, отколкото за развитите, където много млади хора днес се чувстват „объркани и разочаровани в своите стремежи”. Оттук и призивът на Папата – хората да не се отчайват, а „решително да преструктурираме пътя си”.
„Кризата може и трябва да накара всеки да се замисли за човешкия живот и важността на неговото морално измерение, най-вече за механизмите, регулиращи икономическия живот” – подчерта той. Нужни са „нови правила, които да обезпечат всяка възможност да се живее в достойни условия”. След това Папата спомена Северна Африка и Близкия Изток, където младежите са поставили началото на движението на „арабската пролет”. „Първоначалният оптимизъм – каза Светият Отец – отстъпи място пред признанието за трудността на този момент на преход на властта и на промяна”. Бенедикт ХVІ заяви, че за продължаване по започнатия път е необходимо признание на неприкосновеното достойнство на човека. Освен това той призова международната общност „към диалог с авторите на протичащите процеси, без да се забравят интересите на народите” и с перспектива за изграждането на стабилни и мирни общества в тези страни.

Папа Бенедикт ХVІ изрази дълбоко безпокойство по повод насилието в Сирия, където той призова за „скорошно прекратяване на кръвопролитията и начало на конструктивен диалог между страните” в присъствието на „независим наблюдатели”. Той с тревога напомни за „изострянето на насилието в Нигерия”, за наскорошните покушения в Ирак, за напрежението и стълкновенията в Южен Судан, Кот д’Ивоар, Сомалия и региона на Големите езера. Спирайки се след това на Близкия Изток Папата изрази надежда за възобновяване на мирния процес в Светите земи, като оцени високо инициативата на Кралство Йордания за диалог. Според него палестинците и израелците трябва да вземат „мъжествени и далновидни решения в полза на мира”.
Папата отдели специално внимание и на спазването на свободата на вероизповеданията, която „е първото от правата на човека, доколкото изразява човешката същност”. Толкова често това право „бива ограничавано или дори му се присмиват” – с тъга констатира той. „Не са малко държавите, в които християните са лишени от основни права и са изхвърлени в периферията на обществения живот, а в други са подложени на яростни атаки срещу техните църкви и жилища” – добави Папата. Те са „принудени да напуснат страните, в изграждането на които са дали своя принос. Светият Отец с вълнение почете паметта на пакистанския министър Шахбаз Бхати, чиято „непрестанна борба за правата на малцинствата приключи с трагична смърт”. Напомняйки за срещата в Асизи през октомври миналата година, Бенедикт ХVІ отново твърдо осъди „тероризма на религиозна основа”.
По-нататък Папата посвети важна част от своята реч на възпитанието на младежите в дух на мир, като подчерта най-вече важността на семейството за тази задача. Той заяви, че „полиците, нанасящи вреда на семейството, заплашват човешкото достойнство и самото бъдеще на човечеството”. По аналогичен начин са обяви срещу възпитанието на младежите според убеждения, които не само позволяват, но дори насърчават абортите по съмнителни медицински причини или по съображения за удобство. Папата оцени високо решението на Съда на Европейските общности, с което се забранява патентоването на ембрионални стволови клетки, както и резолюцията на парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която се осъжда пренаталния избор, когато животът на все още нероденото дете зависи от казаното от лекаря или от прищевките на родителите. Светият Отец смята, че е обнадеждаващо и решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург в полза на присъствието на разпятия в италианските училища. И именно Италия, по повод 150-та годишнина от обединението на страната, стана обект на специално внимание в обръщането на Бенедикт ХVІ към дипломатическия корпус: „Отношенията между Светия Престол и италианската държава преминаха през трудни времена след обединението”, но с течение на времето „надделяха съгласието и взаимната готовност за сътрудничество” заради общото благо – констатира Папата. Той изрази надежда, че Италия „и занапред ще съдейства за балансирани отношения между Църквата и държавата”, които са добър пример за други страни.
В заключителната част на речта си Папа Бенедикт ХVІ напомни за важността от внимателно отношение към творението, дори в светлината на наскорошните екологични катастрофи, в това число и АЕЦ „Фукушима” в Япония. „Защитата на околната среда, съвместните усилия за борба с бедността и промените в климата са най-важните сфери в подкрепа всестранното развитие на човека” – бяха заключителните думи на Светия Отец.