Catholic-news

С катехизиса на втората за 2012 г. Генерална аудиенция Папа Бенедикт ХVІ продължи размишленията си за молитвата на Исус. Пред около 4000 поклонници и посетители Папата съсредоточи вниманието си върху молитвата на Исус на Тайната вечеря.

„Чрез Евхаристията ние навлизаме в молитвата на Исус”, каза Папата. Евхаристията е „храна на поклонниците, която става сила и за този, който е уморен, изтощен и дезориентиран”. Следователно християнинът има задължението да участва в Евхаристията, та „злото, с което всички се срещаме в живота, да не побеждава и в нас да действа преобразуващата сила на смъртта и възкресението на Христос”.

В Евхаристията Църквата отговаря на заповедта на Исус: „Това правете за мой спомен”. С участието в Евхаристията „ние свързваме нашата молитва с тази на Пасхалния Агнец в неговата последна нощ, за да не погине животът ни въпреки нашите слабост и невярност, а да бъде променен”.

На Тайната вечеря Исус поглежда към страданията си, към своята смърт и възкресението си, за които е бил съвсем наясно. Тази вечеря, която е искал да преживее заедно с учениците си има специален и напълно различен характер от другите им срещи. Това е вечерята, на която Исус подарява нещо съвсем ново: себе си. По такъв начин той празнува своята Пасха: „той очаква кръста си и възкресението си”. Тук се касае за новост, която се подчертава на Тайната вечеря в Евангелието на Св. Йоан.

Йоан не описва пасхална вечеря, защото Исус е възнамерявал да направи нещо ново, да празнува своята Пасха, свързана със събитията в „Изход”. За Йоан Исус е умрял на кръста точно в този момент, когато в храма на Йерусалим са били пожертвани пасхалните агнета.

Същината на тази специална вечеря се състои в преломяването на хляба, в раздаването му на своите и в общото споделяне на чашата с думите, които съпровождат това и в контекста на молитвата, в която се намират. Това е установяването на Евхаристията, „великата молитва на Исус и на Църквата”.

Преди думите за установяване на Евхаристията са били жестовете на преломяването на хляба и споделянето на виното: „Този, който разчупва хляба и подава чашата, е предимно главата на семейството, който събира на трапезата си членовете на семейството, но тези жестове са и жестове на гостоприемство, на приемането на чужденците, които не са от дома, в общението на трапезата”.

Тези жестове приемат изцяло нова дълбочина: „В хляба и виното Исус предлага самия себе си и се споделя”. С даровете на хляба и виното, които предлага на Тайната вечеря, „Исус изпреварва смъртта и възкресението си и по такъв начин реализира това, което е казал в проповедта си за Добрия пастир”. Така Христос изпълнява своята мисия на съвършената любов, на жертвата и послушанието към волята на Отца”.

Размишлявайки над жестовете и думите на Исус от онази нощ „ясно виждаме, че интимната и постоянна връзка с Отец е мястото, на което той реализира жеста да завещае на своите и на всеки един от нас тайнството на любовта, ‚Sacramentum caritatis’“.

Евангелист Лука съобщава, че по време на Тайната вечеря Исус се обръща точно в момента на „евхаристичния дар” към Петър и му казва: ”Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си” (Лк 22, 31-32). Така молитвата на Исус подкрепя в момента, когато наближава изпитанието и за учениците, които са слаби и на които е трудно да разберат, че пътят на Бог минава през пасхалната тайна на смъртта и възкресението, отбелязана предварително в жертвата на хляба и виното.

„Да молим Господа”, каза Папа Бенедикт ХVІ в заключение „та след подобаващата подготовка и в тайнството Покаяние , нашето участие в неговата Евхаристия, която е абсолютно важна за християнския живот, да бъде винаги най-високата точка на нашата молитва. Да се молим, за да можем и ние, в дълбоко единство с жертвата на Отец да превърнем нашия кръст в свободна и отговорна жертва на любов към Бог и към братята”.

(по kath.net)