Catholic-news

Проповед за 2-а Обикновена неделя

Скъпи братя и сестри,
Четивата от Свещеното Писание днес ни приканват да се замислим за призванията в Божията Църква.
1. Преди всичко, всеки вярващ трябва да има твърдото убеждение, че Католическата Църква е дело на Самия Исус Христос, Божия Син, и е най-главният инструмент в делото на спасението на хората. Господ Исус Христос казал: „Ти си Петър, и на този камък ще съградя църквата Си, и вратите на ада няма да й надделеят”. „Паси Моите агънца, паси Моите овци”.
Исус, Божият Син, проповядвал Евангелието на Божието Царство и призовал Апостоли и ученици, които да продължат Неговата дейност в Църквата. Господ Исус предал на Своите избрани властта да поучават и кръщават. „И така, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух”. Исус им дал властта да прощават греховете: „на когото простите греховете, ще му бъдат простени”. По време на Тайната вечеря апостолите получили властта да отслужват Тайнството Евхаристия: „Това е Моето Тяло… Това е чашата на Моята Кръв, на Новия завет… Това правете за Мой спомен”.
Господ Исус предал на апостолите и учениците Своя Божи авторитет. Той казал: „Дадена Ми е всяка власт на небето и на земята… Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Който вас слуша – Мене слуша…”.
2. Без апостолите, учениците и техните приемници нямаше да има евангелизация, опрощение на греховете и отслужване на Тайнството Евхаристия. Нямаше да има също така за човечеството надежда за възкресение. Защото още когато апостолите на Исус Христос избрали Матия на мястото на Юда, те търсели нови свои приемници, презвитери, а за благотворителната дейност избирали дякони, изпълнени с Дух Свети и мъдрост.
3. За да може да отслужва Тайнствата и да проповядва Евангелието на милиарди хора съвременната Църква се нуждае от много свещеници. Папа Йоан-Павел ІІ, който посети почти целия свят и познаваше живота на хората от различните континенти, бе казал, че въпросът за призванията е фундаментален проблем за цялата Вселенска Църква. Той също така подчертаваше, че по целия свят Сам Господ ще даде нови свещенически и монашески звания. А ние само трябва да ги открием и приемем. Папата казваше, че новите звания се раждат още по време на първата среща с Христос, когато децата приемат Първото Причастие. Сред нас живеят потенциални свещеници, само трябва да ги намерим.
4. Призванието е дело на Господ. Както разказва първото четиво, Бог призовал Самуил. Христос призовал апостолите. „Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Много пъти Господ призовава към свещенство чрез нашия пример и нашите думи. Апостол Филип намерил Натанаил и му казал: „Намерихме Този, за Когото писаха Мойсей и пророците – Исус от Назарет… Ела и виж”. Той дошъл при Исус и станал Негов апостол.
5. Семейството е домашна Църква – това е първото училище за свещенически и монашески звания. Родителите трябва да са убедени, че е най-велик дар за тях тогава, когато Господ призовава син или дъщеря от тяхното семейство към свещенство или монашество. Всяка професия е служба на друг човек, която по косвен начин води към Господ Бог. Първоначалната цел на свещенството е да води човешките души към Църквата и Бог. Това е служба за Христос, Божия Син. Йоан-Павел ІІ казваше: „Нима може да има на земята по-почетна работа от това да водиш мъжете или жените към Христос?”. Ние всички сме хора. От Бога сме дошли, към Бога вървим. Исус казвал на учениците Си: „Радвайте се, защото имената Ви са написани на небесата”.
6. Призванието – това е подарък от Господ за семейството и Църквата. То е резултат от вярата, любовта и молитвата. Затова Исус казал: „Жетвата е голяма, а работниците малко. И така, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата”. Бог винаги е щедър. Вслушва се в нашите прошения, когато в енорията се молим и принасяме жертва. „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро ще пожъне” (2 Кор 6, 9).
7. Свещеното Писание разказва колко важна роля са изпълнявали родителите в живота на пророците Самуил и Иван Кръстител. Майките и на двамата пророци били безплодни.
Анна, майката на Самуил, била потънала в душевна скръб и се молела на Господ, и горко плакала, като дала обет, казвайки: „Господи Саваот, ако Ти се смилиш над скръбта на Твоята слугиня и дадеш на Твоята слугиня дете от мъжки пол, то аз ще го отдам на Господ през всички дни на живота му”. Бог чул молитвите й и й дал син, а тя го отдала в служение в храма. Той станал велик пророк.
Родителите на Иван Кръстител нямали деца, макар да били праведни пред Бог и да се молели. След много години ангел Гавриил се явил на Захария и му казал: „Твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще роди от тебе син и ще му наречеш името Иван, и ще бъде у теб радост и веселие”. Господ Бог изпълнил обещанието. Елисавета родила син – както казвал Исус – най-великия пророк на земята.
Молитвата прави чудеса. Преди няколко години се запознах с едно семейство. Мъжът – баща на четири деца, бе невярващ лекар. Приятели го поканиха на духовни упражнения. Там Господ му отвори очите и сърцето. Лекарят повярва в Бог и в Христос. Стигна до извода, че свещеник в семейството – това е най-великото благословение от Бог за родителите. Той започна всеки ден да моли Броеницата, та един от неговите синове да стане свещеник. След три години най-големият син, след като завърши училище, си дойде радостен вкъщи, носейки в ръцете си дипломата за завършено средно образование. В семейството всички се радваха и го поздравяваха. Тогава синът каза на бащата: „Тате, искам да стана свещеник”. Бащата се извини за минутка и отиде в кабинета си, защото сълзи изпълниха очите му. Той падна на колене пред разпятието и само повтаряше: „Господи, благодаря Ти!”. След няколко години синът стана свещеник. Бащата бе щастлив. От ръцете на своя син той прие Светото Причастие.
Призванието – това е знак на любовта на Бог към избрания човек, към семейството, към енорията и към Вселенската Църква. Знакът на огромната любов на Бога трябва да бъде приет със също такава огромна любов и благодарност към Христос. Всяко призвание е един неповторим акт на любов на Бога към Неговия народ.
Нека днес се помолим от нашите семейства и от енорията Господ да призове мнозина към свещеничество и монашество.

Отец Збигнев Котлински, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg