Catholic-news

В днешното Евангелие четем: `Като вървеше покрай Галилейско море, видя Симон и брат му Андрей да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари. И рече им Исус: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.“ И те веднага тръгнаха` (Мк 1, 16,17). Вижда се, че Исус се обръща към хората. Той не чака, докато някой от учениците му тръгне след него. Той ги кани в своя дом, той отива при тях, в техния живот и им говори. Свещеникът би могъл да се запита кога за последен път е казал на някой младеж, че трябва да стане свещеник.

И днес е важно свещениците, монахините и възрастните да говорят с младите и да насочват вниманието им към духовното призвание. Когато се пропусне благоприятния момент, понякога завинаги се пропуска и готовността да се последва този зов.

Призоваваният също може да пропусне подходящия момент. Който се уповава на Исус, на Бог, не може да поставя хиляди въпроси. За Симон и Андрей се казва: „И те веднага тръгнаха”.

Да бъдеш призован от Бог не означава сам да си правиш чест. Който е призван от Бог и живее призванието си въпреки трудностите, той предава себе си и трудностите на Бог, залага единствено на Бог своята надежда. Трябва да се разбере също, че Исус не е призовавал ангели, а хора, т.е. хора с грешки. Решаващо е как една общност оценява свещеника – вижда ли тя в свещеника Христос или вижда само грешките на свещеника. Исус е призовавал хора с грешки. Съвършеният свещеник без грешки не съществува и днес. В някои общности десетилетия наред няма свещенически и монашески звания, ако само упрекват свещеника, а не се молят за духовни звания. Такава общност, както и семействата, трябва да се запитат къде е вината за това. Една набожна майка, един благочестив баща могат много, при което духовното звание не може да бъде налагано, а само измолено. „Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата си” (Мт 9, 38). Тази трябва да е молитвата на всеки един християнин.

(Из коментара на о.Бернхард Зирх OSB към днешното Евангелие)