Catholic-news

В своите страни се завърнаха 1200-те пътуващи, мисионерски семейства, свещеници и семинаристи от Некатекуменалния път, които миналата седмица закриха международната си среща в Порто Сан Джорджо, Марке, със Света Литургия, водена от кардинал Антонио Канисарес, префект на Конгрегацията за Божествения Култ и дисциплината на Тайнствата. Една среща, чиято кулминационна точка бе в петък, 20 януари, когато по време на аудиенцията Папа Бенедикт ХVІ изпрати 17 „missio ad gentes” (мисия сред хората – бел. ред.) в най-секуларизираните зони на света, и по време на която бе официално съобщено за декрета, утвърждаващ богослужебните чествания на Пътя, които бележат различните етапи на християнската инициация. Роберто Пиермарини разговаря с основателя на Неокатекуменалния път Кико Аргуельо за срещата с Папа Бенедикт ХVІ. Първо Кико споделя какво го е поразило в личността на Папата:
Неговата любов към нас и неговите думи, които бяха така мощни и силни, когато говореше за Евхаристията. Той подчерта неделната Евхаристия, която в Пътя се чества в малка общност. Искаше да каже, че признава силата и мощта на общността за спасението на Новата евангелизация. Във взаимната любов на Светия Дух общността прави видимо идването на Божието царство. Днес много езичници, много светски личности може би не идват в Църквата, но са много изненадани от начина, по който се отнасяме помежду си, по който се обичаме. Има много случаи с хора, които ни питат за Тайнството Кръщение, и това само защото виждат как се обичаме, защото в нас забелязват нещо ново. Това „нещо ново” е присъствието на Светия Дух, защото Христос казва: „Обичайте се, както Аз ви обикнах”.

Въпрос: „Прогресивното съзряване във вярата на всеки един и на малката общност трябва да насърчава включването в живота на голямата църковна общност” – с тези думи се обърна Папата към Пътя. Как в Неокатекуменалния път се осъществява това включване?
Кико: В един конкретен пункт от Пътя ние осъществяваме едно своеобразно пастирство в медитацията, т.е. приканваме общността да работи в енорията, като например провежда катехизиса за деца или като посещава болните. Освен това честваме големите тържества в голямото събрание на енорията. Например Рождество Христово го честваме с цялата енория, както и Велики Четвъртък, Велики Петък, Връбница, Възкресение Христово, а също така и празника на самата енория. Важно е енористът да разбере, че в лицето на Пътя е намерил една голяма благодат, че това е дар, че това е харизма за неговата енория.

Въпрос: По време на срещата в Порто Сан Джорджо тези дни много семейства в missione ad gentes разказаха за своя опит. Какво те порази в тяхното свидетелство?
Кико: Наистина бе фантастично да видиш как някои семейства, които са в мисия вече шеста година, са още изпълнени с радост и показаха по този начин присъствието на Христос. Това означава, че Бог е с тях, че им помага, с техните шест или дванадесет деца, с техните проблеми с работата, които могат да имат. Те всички са намерили утеха. Радостни са от тази мисия, защото си дават сметка, че извън общността има много мрак, има толкова разбити личности. Дори не можем да си представим колко много хора в Европа са разбити. Мнозина имат проблеми с алкохола, самотни са, и идват при нас да търсят помощ. Правим например катехизис в домовете си и тези хора – кой от близо, кой от далеч – идват при нас и остават вечерта, дори след като е приключила срещата, защото им харесва да останат в компанията на общността…

Въпрос: Това следователно е един нов начин за евангелизация?
Кико: Да, това е един нов начин да се евангелизира. Видяхме, че днес, в много случаи, структурата на енорията от миналия век, изградена като един голям храм за „далечните”, е вече остаряла: хората не ходят на църква… и не е ясно по каква причина. В нашите домове обаче хората идват, също и посредством приятелството и близостта, които са изпитали. Това следователно е едно ново присъствие на Църквата. Немският кардинал Майснер например изпрати три missio ad gentes в Кьолн в някои трудни зони на града. Това е своеобразен нов тип енория, с по-проста структура, повече ad hoc. Така се създава една нова форма на Църквата, защото светът се променя, както се променя и цялото общество.

Въпрос: Много младежи искат да станат свещеници, както и много девойки желаят да се посветят в религиозен живот. Защо има толкова много звания в Неокатекуменалния път?
Кико: Като се има предвид факта, че Бог дава конкретните благодати, една от най-важните причини е важността на малката общност. На нашите младежи много им харесва Евхаристията, чествана в самата общност, където всички са активна страна. Те обаче си дават сметка, че за да стане това възможно, служат много свещеници, защото общностите са много. Така те предлагат самите себе си, искат да бъдат презвитери, и предлагат собственото си тяло на една съпруга – християнската общност. Също и девойките смятат, че цялата евангелизация има нужда от една „задна стража”, от една база, която е съзерцателната молитва и единението с Исус Христос. Много девойки, които са в Ордена на босите кармелитки, ни казват да имаме кураж, защото те се молят за нас. Имаме и много младежи сред бенедиктинците – много манастири в Марке са пълни с девойки, дошли от Пътя. Имаме над 100 сестри във Витлеем, а и присъствието ни сред кларисите е голямо. Много сме доволни от тези сестри, защото това води по някакъв начин до едно богатство за общността: когато една девойка реши да влезе в клаузура в манастир цялата нейна общност я посещава, помага й, проси от нея тя да се моли за всички тях. Това е форма на богатство за цялата общност.

Въпрос: Защо пожела да композираш „симфония-катехизис” за страданието на невинните?
Кико: Чувствах, че искам да отдам чест на Дева Мария, защото наистина много ме вдъхновява страданието на Девата под Кръста. От тази гледна точка съм силно чувствителен, а и съм виждал толкова много хора, които не разбират смисъла на страданието. Една майка, която има болно от рак дете, което умира в ужасни страдания, не разбира причината за това, не разбира защо има толкова страдание. И продължава да се пита: „Защо?”. Този въпрос „защо толкова страдание?” Света Богородица го изживя в своята майчина плът, виждайки Сина си, измъчван по неописуем начин, поставен на разпятието. Това за мен бе много важна отправна точка: оставих всичко и отидох да живея с бедните в бараките в Мадрид, именно защото имах начин да се срещна със страданието на невинните. Например една жена ме помоли за помощ, защото бе пребивана от мъжа си, който я караше да проституира. Видях ужасни неща и се запитах защо тази жена така страда: какъв грях бе сторила! На това ужасно място открих една друга жена, която страдаше от болестта на Паркинсон, бе изоставена от съпруга си и просеше. Имаше и син и когато тя се връщаше вкъщи, същият този син я биеше с пръчка. Питаше ме: „Защо е всичко това, но защо, какво означава всичко това?”. Стигнах до един отговор: в Христос Бог въплъти Невинния по един превъзходен начин, и си помислих, че както имаме присъствието на Христос в Светата Евхаристия, Неговото присъствие е също така и във всички, които страдат, които поемат греховете на останалите. Така оставих всичко и отидох да живея в бараките, където живееха именно тези невинни преследвани. Исках да се приближа до Христос. Помислих си: „Дори ако утре дойде Христос, би ми харесало днес да съм близо до бедните”.

Източник: news.va
Превод: www.catholic-news.bg