Catholic-news

5 октомври: Днес започна моят живот. Родителите ми още не го знаят, но аз съм вече тук. Ще бъда момиче – с руса коса и сини очи. Всичките ми особености са вече заложени, дори и това, че ще имам слабост към цветята.

19 октомври: Някои казват, че още не съм била истинска личност и че само моята майка съществувала. Но аз съм истинска личност, точно както и малката трошица от хляба е истински хляб. Майка ми съществува. Аз също.

23 октомври: Сега вече устата ми се отваря. След около една година ще мога да се смея и да говоря. Знам коя ще бъде първата ми дума: МАМА.

25 октомври: Днес започна да бие сърцето ми. Отсега то ще бие до края на живота ми, без някога да спре, за да си почине. А след много години ще престане да тупти и тогава ще умра.

2 ноември: Всеки ден пораствам по малко. Ръцете и краката ми започват да се оформят. Но ще мине доста време, докато ще мога да застана на тези малки крака и да изтичам в прегръдките на моята майка, докато с тези малки ръце ще мога да късам цветя и да прегръщам моя баща.

12 ноември: На ръцете ми се образуват пръсти. Колко са мънички! С тях някога ще мога да погаля майка ми по косата.

20 ноември: Чак днес лекарят каза на майка ми, че съм под сърцето и. О, колко ли е щастлива! Щастлива ли си, мамо?

25 ноември: Сигурно сега мама и татко си мислят какво име да ми дадат. Но те дори не знаят, че аз съм малко момиченце. Бих искала да се казвам Сузи. Ах, вече съм станала толкова голяма!

10 декември: Косата ми започва да расте. Мека е и блести така хубаво. Каква ли коса има мама?

13 декември: Скоро ще мога да виждам. Около мен е тъмно. Когато мама ме роди, ще виждам ясно светлината на слънцето и цветята. Но най-вече искам да виждам мама. Как ли изглеждаш, мамо?

24 декември: Дали мама чува тихите тонове на сърцето ми? Някои деца се раждат болни. Но моето сърце е здраво и силно. То бие равномерно: бум-бум, бум-бум. Мамо, ти ще имаш здрава дъщеричка!

28 декември: Днес мама ме уби. Тя ме уби.

Мила мамо, сега съм на небето и седя в скута на Исус. Той ме обича и е близо до мен. Толкова много исках да бъда твоето малко момиченце и не разбирам какво стана. Бях така развълнувана, когато разбрах, че започвам да съществувам. Намирах се в тъмно, но приятно пространство. Забелязвах, че имам пръсти на ръцете и краката. Бях вече доста развита, макар и не напълно, за да напусна средата си. Повечето време прекарвах в това да размишлявам и да спя. Още в началото се чувствах много дълбоко свързана с теб… Понякога те чувах да плачеш и аз плачех с теб. Понякога ти крещеше или говореше високо, а после плачеше. Чувах също как и татко крещеше. Бях тъжна и се надявах, че скоро ще ти стане по-добре. Питах се защо трябва да плачеш толкова много. Веднъж плака през целия ден. Заболя ме душата. Не можех да си представя какво те правеше така нещастна.

Точно в този ден се случи нещо ужасно. Едно страшно чудовище дойде на това топло, удобно място, на което се намирах. Изплаших се ужасно и започнах да крещя, но от устата ми не излизаше никакъв звук. Чудовището се приближаваше все повече и повече, а аз крещях непрекъснато: „Мамо, мамо, помогни ми, моля те, помогни ми!” Всичко, което изпитвах беше ужасен страх. Крещях, крещях, докато вече не можех. Тогава чудовището ми откъсна ръката. Толкова много болеше, неописуема болка. Но то изобщо не престана. О, как се молех да престане! Крещях ужасена, когато неумолимото чудовище изтръгна крака ми. Въпреки неописуемите болки знаех, че ще умра. Знаех, че никога няма да видя лицето ти или да те чуя да ми казваш колко много ме обичаш. Исках да пресуша всичките ти сълзи и имах толкова много планове да те направя щастлива – сега вече не мога, мечтите ми се разбиха. Въпреки че изпитвах страшни болки и страх, усещах сърцето ми да се къса. Повече от всичко друго исках да бъда твоя дъщеря.

Напразно, защото умрях мъчително!

Само можех да си представям какви ли страшни неща ти бяха причинили. Преди да тръгна, исках да ти кажа, че те обичам, но не знаех думите, които ти разбираш. А скоро след това нямах и дъх, за да ги изговоря. Бях мъртва!

Чувствах, че се изкачвам нагоре. Бях отнесена от огромен ангел на едно голямо, чудно красиво място. Все още плачех, но физическата болка беше изчезнала. Един ангел ме заведе при Исус и ме постави в скута му. Исус ми каза, че ме обича и че Бог е мой баща. Бях щастлива. Попитах го какво е било това нещо, което ме уби. Той отговори: „На лекаря, който прави аборти.” След това каза още: „Толкова съжалявам, мое дете, защото знам, какво се изпитва.”

Пиша ти, за да ти кажа, че те обичам и че много исках да съм твоето малко момиченце. С всички сили опитах да живея. Исках да живея. Имах волята, но не можех, чудовището беше много силно.
Беше невъзможно да се живее. Само исках да знаеш, че се опитвах да остана при теб. Не исках да умирам! И така, мамо, моля те, пази се от това чудовище аборта. Мамо, обичам те и в никакъв случай не искам да изпиташ същите болки като мен.

Моля те, пази се!

С любов,
твоето бебе

Превод: „Католически новини“