Catholic-news

Проповед за 4-а Обикновена неделя

1. Исус бил на около 30 години, когато излязъл от Назарет и започнал Своята дейност на Спасител.
В началото Бог Отец обявил Неговото достойнство, казвайки: „Ти си Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
След кръщението Иван Кръстител свидетелствал за Него: „Ето Агнецът Божи, Който отнема греховете на света”.
Когато започнал да проповядва Евангелието, за да приемат хората учението Му и да повярват в Него, Той изцерявал болни и изгонвал бесове.
2. Нека днес се опитаме да помислим какви били тези бесове. Много хора не вярват в съществуването на дявола. В това се състои най-голямата победа на сатаната. Той може свободно да изкушава хората и да ги води към вечната трагедия. Светото Писание казва, че на небето станала война между ангелите – едните останали с Бог, а другите били против Бог. Непослушанието – грехът на падналите ангели, не би могло да бъде простено – не заради липсата на безкрайното Божие Милосърдие, а по силата на необратимия характер на избора, направен от ангелите. Книгата Откровение разказва: „И бе свален големият змей на земята, а заедно с него бяха свалени и ангелите му. Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време”.
Божието Слово ни открива същността на дявола. Това е дух, който ненавижда Бога и човека. Грехът на първите хора е дело на дявола. Резултатът от този грях е загубата на Божията благодат и на небето, страданието и смъртта. Божието Слово казва, че не бива да си играем със злото, не била да го пренебрегваме, защото той, сатаната, е по-хитър от всички полски зверове и по-мъдър от човека, той е великият змей. Той е символ на хаоса, на безпорядъка. Той е дух, който е загубил възможността да обича. Той ненавижда и е пълен с вечно отчаяние.
3. За всеки човек е важно да разбере метода на действие на дявола. Дяволът идва при човека, за да го изкуси, да направи зло и след това да го въведе в състояние на грях, хаос, безнадеждност и отчаяние. Дяволът знае, че пълното щастие на човека се намира в единението с Бога. Той прави всичко, за да унищожи тази връзка, като използва преди всичко лъжата. Вгледайте се в първия грях на Адам и Ева: „И рече змията на жената: истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в рая?”. Това бил въпрос, който по начало съдържал в себе си лъжа. „…Не, няма да умрете”.
Днес във всяко изкушение също се съдържа лъжа. Дяволът казва на човека: „Без Бог ти ще бъдеш богат, красив, ще придобиеш слава”. След греха човек среща в душата си болка и страх, а в живота си – съд, затвор, сълзи, рани, смърт.
След греха дяволът прави всичко възможно човекът да не се върне при Бог. Адам и Ева се скрили от лицето Господне, а след това се оправдавали. Виновният бил Бог: „Адам отговори: жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох”. Жената казала: „Змията ме прелъсти”. В наше време дяволът продължава със своята методика. Ако човек е съгрешил, сторил е лоша постъпка, той изпитва срам и страх, не желае на никого, дори на свещеника, да каже за стореното. В главата му текат най-различни мисли и аргументи против тайнството Покаяние. „Това тайнство не е от Бог… Как така ти, свободният човек, можеш да говориш за свои грехове… Имаш право да си самостоятелен… Свещеникът е грешен човек, както и ти. Между другото и лекарят те посъветва – всички хора сега правят същото, живееш в епоха на независимост, а не на робство”. Може да се каже, че в душата на човека става революция, борба на злото с доброто.
А сега нека се вгледаме в Бог. След греха Бог търсел човека: „Адаме, къде си?”, а след това го попитал: „Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?”. Бог не проклел човека за неговата постъпка. Проклел дявола, а на човека обещал Спасител.
4. Исус Христос е обещаният от Бога Спасител. Той идва при хората и им казва: „Покайте се и вярвайте в Евангелието”. Това означава – вярвайте, че Бог е вашият Отец, Който ви обича. Той Ме изпрати при вас, за да ви излекува и да ви освободи от дявола.
В синагогата в Капернаум дяволът посредством обхванатия от бяс извикал: „О, какво имаш Ти с нас, Исусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий“. Но Исус му запрети, като рече: „Млъкни и излез из него!“ Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него”.
Ние всички се нуждаем от помощта на Исус. Всеки от нас чувства трагедията, за която пише апостол Павел: „Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене”.
5. Грехът се намира в нашето сърце. Но изкушени от дявола в началото ние не желаем да признаем греха си, чувстваме се праведни, а след това губим надежда, не се уповаваме на Божието Милосърдие. Ние се боим да търсим прошка, като си мислим, че Бог никога няма да ни прости този грях.
Ние не можем да живеем далеч от Исус, защото само заедно с Него можем да бъдем спасени. Той познава нашите грехове, нашите немощи. Светото Писание разказва, че Исус избрал ученици, „които Сам пожела, и дойдоха при Него, за да бъдат с Него”. Това е важно за всеки човек. Бог сътворил човека, за да бъде с Него, и това е нашият път. Ние трябва със смирение да признаем грешната си природа. Пред Бог нищо не можеш да скриеш, Той ни обича и пръв идва при нас, за да ни спаси, да ни очисти от греха и да ни измъкне от дяволските мрежи. Неговата любов е безкрайна. Чрез пророка той казва: „Планини ще се поместят и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе”.
Като знаем огромната любов и милосърдие на Христос, ние трябва да идем при Него с думите: „Исусе, уповавам се на Теб!”.

Отец Збигнев Котлински, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg