Catholic-news

От началото на 2012 г. руската секция на радио „Ватикана“ публикува на сайта си въпросите и отговорите от една радиорубрика, озаглавена „Трудните въпроси“. На посочен e-mail вярващите могат да задават въпроси, засягащи католическата вяра, а радио „Ватикана“ излъчва отговорите в ефир и ги публикува в уеб-пространството. Много от тези въпроси си ги задава всеки един от нас, те ни вълнуват, търсим отговорите. „Католически новини“ публикува отговора на един особен актуален проблем – дали дяволът може да чете нашите най-съкровени мисли? Докъде се простират неговите възможности? Каква е нашата вяра по този въпрос?…

ВЪПРОС:
„Може ли сатаната да чете нашите мисли? Знае ли той за какво си мислим? Чувал съм различни мнения – например, че дяволът, за разлика от Бог, няма достъп до нашите съкровени мисли. А в една книга бивш сатанист разказва, че е използвал дяволска власт, за да чете мислите на своите събеседници. Какво казва по тази тема католическото вероучение?”.

ОТГОВОР:
Да, за разлика от Бог, дяволът няма достъп до съкровените човешки мисли. В потвърждение на това биха могли да се приведат откъси от текстове на Светите Отци. Например Дидим Александрийски, наричан още Дидим Слепия, който е християнски автор от средата на ІІІ в., написал в защита на божествеността на Светия Дух следните думи: „Ако за Светия Дух, както подобно за Отец и Син, се проповядва, че живее в душата и вътрешния човек, то няма да кажа, че е неразумно, а направо е нечестиво да се говори, че Той е твар. Знанията, добрите качества, изкуствата, както и противоположните на тях вълнения, страсти и невежество могат да живеят в душите, но не като субстанция, а като акциденция; а сътворената природа и не може да живее в душата”.

Предвидихме вече и възражението срещу това: а Юда? В 13-а глава от Евангелието от Иван се разказва, че „влезе в него сатаната”. Но тук сатаната не е влязъл чрез своята субстанция, на което е способен единствено Бог, а само чрез своето въздействие – с вероломните си съвети, с лукавите си измами. Св. Тома от Аквино се позовава на Дидим Слепия и казва, че единствен Бог и само Той има властта да прониква в същността на душата.

Това, което сатаната най-много би могъл да направи, при допускане от страна на Бог, това е да овладее тялото на човека, но в никакъв случай не и душата, където живеят нашите мисли и чувства. Как тогава да разбираме думите на цитирания автор-бивш сатанист, който „използвал дяволската власт, за да чете мислите на своите събеседници?”. Въпросът е в това, че не мислите, а делата ни могат да бъдат видими за дявола. И в тези дела той може да отгатва мислите. В нашите действия дяволът може да съзре намеренията ни, мислите ни. В този смисъл споменатата жертва на сатанистката секта е права.

Но нека повторим – нашите мисли не могат да бъдат пряко видими за дявола. Той няма власт да прониква в съкровените ни мисли и в съвестта ни. Там, в тази светиня, ние пребиваваме само с Бог, както потвърждава и учението на Втория Ватикански събор: „Съвестта е най-святото ядро на човека, неговата „святая святих”, където той остава насаме с Бог, Чийто глас звучи в дълбината на неговата душа”.

Източник: www.vaticanradio.org
Превод: www.catholic-news.bg