Catholic-news

Молитвата на Исус в Гетсиманската градина, в подножието на Елеонската планина, в навечерието на Неговите страдания бе във фокуса на петия катехизис на Папа Бенедикт по време на генерална аудиенция за 2012. Пред около 2500 поклонници и посетители Папата подчерта, че християните трябва да се научат повече да се доверяват на Божието Провидение и да молят Бог за силата да се освободят от себе си, „за да подновим нашето „Да“ пред Него, за да Му повторим нашето „да бъде Твоята воля“ и да направим волята си едно с Неговата”. С молитвата в Гетсиманската градина Исус казва, че само когато човешката воля стане едно с Божията воля, човешкото достига своята истинска висота и става „божествено”. Само когато човек се освободи от себе си, осъществява желанието на Адам да бъде напълно свободен. В Гетсиманската градина Исус пренася човешката воля в Божията воля. По такъв начин възниква истинският човек, „и ние сме изкупени”.

Молитвата на Исус в Гетсиманската градина е една много лична молитва. Исус е отишъл там с учениците си, като заедно са се молели и са пели, но после Той се оттеглил, за да бъде насаме с Отца Си. Докато се молел като Син с Отец, Той желаел присъствието на тримата Си ученици Петър, Яков и Йоан. Малко преди смъртта Си „Той търси като човек човешка близост”.

„Трябва да помним, че в Църквата Господ, така да се каже, винаги страда и търси нашата близост, че ние се приближаваме до него и заедно намираме пътя”, каза Папата. Позовавайки се на Псалм 42, Исус изрича след това думите: „Душата ми е прескръбна до смърт”. Исус е знаел за предстоящите Си страдания и за смъртта Си.

В това потискащо нещастие Той се хвърлил на земята, при което се касае за един стар жест на молитва, който се повтаря в Църквата на Велики Петък и при ръкоположенията на свещениците и епископите, „жест на пълно отдаване на Отца, равносилно на това да простреш себе си в него самия”. В този жест на отдаване Христос моли, ако е възможно този час да Го отмине. Но все с тази вътрешна нагласа Той продължава молитвата си: „Авва – Отче –ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”.

Арамейското „Авва” съответства на нашата дума „татко”, с която децата се обръщат доверчиво към своя баща: „Тази дума изразява изцяло личната, уникална връзка на Сина Исус с Отца”. Исус е знаел, че за Отец всичко е възможно, че „каквото Той прави, е добро”. Исус се съгласява с волята на Отца и казва своето „Да“ за нашето спасение. Така Той променя това „Не“ на греха, което човек носи в себе си и и с което мисли, че ще бъде свободен, в „Да“ на любовта, „чрез която действително ставаме Божии, тъй като намираме хармонията със самия Бог”. Исус приел страданията и смъртта, за да издигне отново човека на висотата на Бога. Христос иска да ангажира човека в Своето „Да“, което е нашата свобода, „което всеки ден повтаряме в „Отче наш“: да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята”.

С молитвата в Гетсиманската градина Исус донася малко небе на земята. Изходната точка на молитвата на християните е съзнанието, че за нас и с нас има Божия воля, „воля за нашия живот, който всеки ден все повече трябва да става отправната точка за нашите желания и съществуване”.
В онази „страшна и прекрасна нощ” в Гетсиманската градина „земята става небе”, каза Папата. Земята на неговата човешка воля, разтърсена от страх и безпокойство, е приета от неговата божествена воля, така че волята Божия на земята да се изпълни.

Думите на Исус към учениците Му разкриват, че в този момент Той е изпитал последната дълбока самота, когато се е изпълнявал Божият план. При това се касае не само за страха на човека пред лицето на смъртта, а за покъртеността на Божия Син, „Който вижда ужасния товар на злото, което трябва да поеме върху Си, за да го надвие и да отнеме силата му”.

„И ние трябва да сме способни в молитвата да носим на Бог трудностите си”, каза Папата, „страданието на определени ситуации, на някои дни, на ежедневните усилия да го следваме, да бъдем християни, а също и товара на злото, което виждаме в себе си и около себе си, за да ни даде той надежда, да ни остави да почувстваме близостта му, да ни дари малко светлина по пътя на живота”.

В единството на божествената личност на Сина човешката воля намира пълната си реализация в пълното отдаване на `Аз` на `Ти` на Отца. Папата цитира Свети Максим Изповедник, като подчерта, че от мига на сътворението на мъжа и жената човешката воля е отправена към Божията и че намира истинската си реализация в `Да` на Божията воля. За съжаление заради греха това `Да` на Бога се е обърнало в неговата противоположност: „Адам и Ева си помислили, че `Не` на Бога е връхната точка на свободата”.

Напротив, в Гетсиманската градина Исус отново върна човешката воля към пълно `Да` на Бога: „Исус живее живота си съобразно центъра на своята личност: да е Син Божи. Човешката му воля е поета от `Аз`-а на Сина, който се предоставя напълно на Отца.”

(по kath.net)