Catholic-news

Папа Бенедикт ХVІ: „Само пламъкът на Светия Дух има силата да ни спаси“

23 май 2010, 15:55
Дарът на Светия Дух, който днес Църквата чества на празника Петдесетница, е реализацията на молитвата и обещанието на Исус Христос: „Огън дойдох на туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал“ (Лк 12, 49). Огънят на Духа е различен от огъня на войните и бомбите, от огньовете, „разпалени от диктаторите от всяка една епоха“, който „прави така че да се проявят най-добрата и най-истинската страна на човека… неговия стремеж към истината и любовта“. В същото време Духът създава единството и универсалността на Църквата. Тя намира израз във всеки език, но „никога не остава затворник на политически, расови и културни ограничения; не може да се сбърка с държави или с федерации от държави, тъй като нейното единство като цяло е различно и има за цел да премине всички човешки граници“.
Бенедикт ХVІ съсредоточи проповедта си по време на тържествената Литургия за Петдесетница, отслужена във ватиканската базилика „Св. Петър“, върху символа на „огъня“, който ражда „новия курс на Божието дело, започнал с Възкресението на Христос – едно дело, което включва човека, историята и космоса“.
Позовавайки се най-вече на разказа за Петдесетница (Деян 2, 1-11), както и на списъка от хора, които за пръв път чуха на своя собствен език за „великите Божии дела“, Папата посочи това, което „авто-комуникацията на Бога“ създаде в света: „Там, където има разделения и отчуждения – тя създава единство и разбирателство. Започва един процес на ново обединение между частите на човешкото семейство, разделени и разпръснати; хората, често ограничаващи се до индивидуалното в конкуренцията или в конфликта помежду си, обединени от Светия Дух, се отварят за живот в общение, което ги довежда до там, че да станат един нов организъм, един нов субект – Църквата“.
„Единството – продължи понтификът – е визитната картичка на Църквата“. И добави: „Вселенската Църква предшества отделните Църкви, и те трябва винаги да се съобразяват с нея, съобразно критерия за единство и универсалност. Църквата никога няма да бъде заложник на политически, расови и културни конфликти; тя не може да се сбърка с държави или с федерации от държави, защото нейното единство като цяло е различно и претендира да е над всякакви човешки граници“. В контекста на последното Папата бе още по-конкретен, като каза, че именно в тези дни има някои специални Църкви – в Германия, в Австрия…, които изискват промени и адаптации в традицията на вярата. В същото време, именно през изминалата седмица в Рим се проведоха няколко срещи с Руската Православна Църква, чиято цел е сътрудничеството между Източната и Западната Църква срещу секуларизма и материализма в обществото. „Пътят на християните и на отделните Църкви – уточни Светият Отец – трябва винаги да се съпоставя с този на едната Католическа Църква, и да се хармонизира с него“. И още: „Църквата по своята природа е една и многообразна, способна да бъде жива във всички нации, всички народи и в най-различен социален контекст. Тя отговаря на своето призвание да бъде знак и инструмент за единството на целия човешки род (срв. Lumen gentium, 1), като самата тя остава независима от която и да е държава и от която и да е местна култура. Винаги и навсякъде Църквата трябва да бъде истинска, католическа и вселенска, дом за всички, в който може да бъде намерен всеки“.
Огънят на Духа променя и обществото: „Апостолите, заедно с вярващите от различните общества, понесоха този божествен пламък към най-крайните кътчета на Земята; по този начин те отвориха един път за човечеството, един осветен път, и сътрудничеха на Бог, Който със Своя огън иска да обнови лицето на земята. Колко е раличен този огън от огъня на войните и бомбите! Колко е различен огъня на Христос, разпространяван от Църквата, спрямо този на диктаторите от всяка епоха, в това число от миналия век, които оставиха след себе си една обгорена земя. Огънят на Бога, огънят на Светия Дух, е огън, който гори, без да изгаря (срв. Изх 3, 2). Това е пламък, който свети, но не разрушава; който наистина, бушувайки, прави така че да се прояви най-добрата и най-истинската страна на човека, който като цяло разкрива неговото вътрешно съдържание, неговия стремеж към истината и любовта“. Светият Отец добави, че все пак огънят на Светия Дух би трябвало да „консумира“ нещо в човека, да изгори онова, което пречи на взаимоотношенията с Бога и ближния. Този ефект на божествения огън обаче често ни плаши – ние се страхуваме да бъдем „изгорени“, предпочитайки да си останем такива, каквито сме. Папата обясни, че това се дължи на факта, че много пъти животът ни съответства на логиката на притежанието, на властта, на „недаването“. „Много хора вярват в Бог и се възхищават от фигурата на Исус Христос, но когато от тях се иска да загубят нещо от себе си, тогава се отдръпват назад, страхувайки се от изискванията на вярата“. В този ред на мисли Папа Ратцингер добави, че да загубиш нещо истинско – само за истинския Бог, да го пожертваш за Бога на любовта и живота – това всъщност е истинската печалба, тогава можеш да откриеш пълнотата на самия себе си. Който се поверява на Исус вече изпитва в този живот радост и мир в сърцето, каквито светът не може да даде и не може да умаловажи онова, което Бог вече един път е дал. Ето защо, заключи Папата, е полезно да се оставим да бъдем докоснати от огъня на Светия Дух. Болката, която идва от това докосване, е нужна за нашата промяна.
Накрая Светият Отец заключи: „Затова, просветени и утешени от тези думи на живот, нека отново да извикаме: „Ела, Свети Душе! Запали в нас огъня на Твоята любов!“. Знаем, че това е една смела молитва, с която искаме да бъдем докоснати от пламъка на Бога; но знаем също така, че този пламък, и само той, има силата да ни спаси. Не желаем с цел да защитим живота си да загубим вечния живот, който Бог иска да ни дари. Нуждаем се от огъня на Светия Дух, защото само Любовта може да ни изкупи. Амин“