Catholic-news

Проповед за 5-а Обикновена неделя

Книгата на Йов (първо четиво: Йов 7, 1-4. 6-7) повдига въпроса: „Защо страдат невинните?”. Този въпрос възниква от само себе си. Да преживеем това, което се случило на праведния Йов – изглежда просто немислимо. Йов се разболял тежко и хората се отвърнали от него. Умрели всичките му деца и семействата им. Враговете се отнесли към него като със скот. Приятелите му го отхвърлили. Те били сигурни, че всичките страдания на Йов били Божие наказание за греховете. Но самият Йов бил уверен, че не е грешил срещу закона на Бога; той се чувствал невинен и точно затова задавал въпроса: „Защо така страдат невинните?”.
В книгата на Йов не намираме пряк и ясен отговор на този въпрос. Но тази книга ни дава пример за правилно поведение и ни учи как следва да приемаме страданията. Въпреки огромните си страдания Йов не роптаел, не осъждал и не порицавал Бог за тях. Той казвал: „Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; както бе угодно на Господ, така и стана; да бъде благословено името Господне!”. Той знаел, че човекът няма достатъчно мъдрост, за да съди мислите и действията на Бог. Бог е необясним и непостижим за човешкия разум. Йов се уповавал на добрината на Бог и вярвал, че Бог ще насочи всички събития към добро, така че в крайна сметка всичко да бъде добро. И наистина, Бог върнал на Йов повече, отколкото той загубил.
В живота си преживяваме редица трудности: личните ни проблеми не намират разрешение, болестите не могат да се излекуват, парите не достигат, децата носят големи огорчения и т. н. А освен това в света процъфтяват войната, насилието, атентатите, наркоманията, алкохолизмът, авариите, природните катастрофи, както и всичко онова, което неотклонно влошава моралния облик на хората и тяхното поведение в различните жизнени ситуации. Реакцията на мнозина спрямо страданието е да обвинят Бог или пък да се увеличи неверието към Него. Но урокът от книгата на Йов се състои в това, че ние трябва да се уповаваме на Бог, да вярваме, че Той е добър и справедлив, и в крайна сметка – че насочва всичко случващо се към добро.
Другите четива от днешната Литургия подкрепят този урок и показват, че Бог желае да сме здрави и щастливи, че Той желае да ни привлече към Себе Си и да ни защитава от несгодите и злото.
В Евангелието (Мк 1, 29-39) виждаме как Исус се стреми да направи добро на другите хора. Как само след като разбрал, че тъщата на Петър лежи с температура, веднага я хванал за ръка и я изцерил. След това, когато при Исус донасяли болни и обхванати от бяс, Той веднага „изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове”. Рано сутринта, когато се молел на самотно място, Петър и другите дошли при Него и Му казали: „Всички Те търсят”. Но Той отговорил, че трябва да отиде в другите близки села и градове, за да проповядва и там. И вървял по цяла Галилея – проповядвал Царството небесно, изцерявал болни и изгонвал бесове.
Във второто четиво (1 Кор 9, 16-19. 22-23) Св. Павел свидетелства за своето съзнание, че трябва да благовести за Христос безвъзмездно, „така че по какъвто и да е начин да спася някои”. Апостолът много добре разбирал колко важно е да познаеш Исус, да Го обичаш и да Го следваш, и много искал да сподели радостта си с другите хора. В днешната Встъпителна молитва (Входен антифон) ние се помолихме: „Боже, нахрани семейството на Твоите деца с безкрайната Си любов, та уповавайки се само на небесната благодат, винаги да пребъдва под Твоята закрила”. Бог е Любов. „Елате да се поклоним и да припаднем, да преклоним колене пред лицето на Господ, нашия Творец. Защото Той е Бог наш” – гласи Отпевният псалом от днешната Литургия (Пс 146). А молитвата след Причастието ни учи, че ако живеем в Христос, то в радост ще принасяме плодове за спасението на света, а нашата светлина ще подбужда ближните ни да прославят Бог.

Отец Антъни Бранаган, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg